Болеслав I Страшни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 4:
| наставка =
| описание = херцог на Бохемия
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = ''Болеслав I, Фреска от [[ротонда]]та Св. Катержина в [[Зноймо]].''
| управление = 935 – 967/972 г.
Ред 29:
'''Болеслав I Страшни''' ({{lang-cs|Boleslav I. Ukrutný}}, [[915]] – [[967]]/[[972]]) е [[Чехия|чешки]] владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията [[Пршемисловци]], син на [[Вратислав I]] и княгиня [[Драхомира]]. Идва на власт, като убива брат си, [[Вацлав I Свети]].
При управлението на Болеслав, външната политика е белязана от набезите на [[маджари]]те и продължителна ([[935]] – [[950]]) война с [[Германия]], която вкарва страната за първи път в орбитата на [[немци|немското]] влияние. След тази война Чехия става съюзник на Германия и като такава воюва срещу [[Венди|полабските славяни]] на север (Болеслав помага на германския владетел в потушаването на славянско въстание през [[953]] г.) и против маджарите на юг. Чешки войски участват и в голямата [[Битка на Лехското поле|битка при Лех]], в която са спрени маджарските нашествия в [[Западна Европа]]. Това позволява на чешкия владетел да присъедини през следващите години към територията на държавата си земите на [[Горна Силезия]] и [[Малополско войводство|Малополша]]. Тези завоевания създават предпоставките за трайния чешко-полски конфликт през последващите десетилетия. Болеслав провежда последователна и твърда вътрешна политика спрямо местните владетели, ограничавайки тяхната власт, поради което получава името ''Страшни''.
Датата на смъртта на Болеслав не е сигурна, тъй като различни източници посочват 967 г. ([[Козма Пражки]]) или 972 г. (поддържана и от повечето съвременни изследователи). След смъртта си е наследен от [[Болеслав II Благочестиви]].
Ред 38:
Заедно с група верни велможи, които са запазили езическите си традиции, Болеслав подготвя заговор срещу брат си, княз Вацлав. На [[28 септември]] [[935]] г. Вацлав е убит по време на празненството в чест на светиите Козма и Дамян в [[Стара Болеслав]] (по друга версия – на входа на църквата). В същото време, на Болеслав се ражда син, който поради зловещите обстоятелства при неговото раждане е наричан [[Страхквас]], което означава „ужасен празник“. Болеслав I е дотолкова измъчван от деянието, че обещава да изпрати сина си в служба на Бога. Когато момчето пораства, то е изпратено да учи в [[Регенсбург]] и по-късно достига висок духовен сан.
Сред историците има и друго мнение, че убийството на Вацлав е резултат на недоразумение. Според тази теория, на сутринта на 28 септември Вацлав среща брат си по пътя към църквата. Болеслав е ядосан от нещо на Вацлав и след кратка разпра изважда меча си. Но Вацлав успява да го обезоръжи и събори на земята. На виковете на Болеслав за помощ се притичват телохранителите му. Те виждат Болеслав, който лежи на земята, и Вацлав, надвесен с меча си над него. Без да осъзнават степента на заплаха за живота на Болеслав, те се втурват към Вацлав и го убиват.<ref>TŘEŠTÍK, Dušan. Počátky Přemyslovců
Във всеки случай, смъртта на Вацлав позволява на Болеслав да заеме владетелския престол и да започне реализирането на собствена политика. През [[938]] г. Болеслав I пренася тленните останки на Вацлав в катедралата „[[Свети Вит]]“, чиито строеж е започнат от Вацлав приживе.
Ред 44:
== Управление ==
=== Война със саксите ===
[[Файл:Ota1 Boleslav Lech.jpg|
Въпреки братоубийството, чешките историци смятат Болеслав I за енергичен управител и един от най-успешните чешки владетели. По време на управлението му чешките земи се развиват както в политическо, така и в икономическо отношение. Освен това, Болеслав често е посочван като реалния основател на чешката държавност.
Ред 56:
=== Строителство на крепости ===
[[Файл:Český stát v X. století za Boleslava I. a II.jpg|
Политиката на Болеслав I и военните победи над маджарите позволяват на Чехия да присъедини към земите си опустошената от набези Моравия и славянските земи в горните течения на [[Одер]] и [[Елба (река)|Елба]], преди това принадлежащи към Полша. Нарастването на територията на държавата и влиянието на владетеля позволяват на Болеслав да започне събирането на данъци от населението. Парите са използвани за строителството на крепости по границите. Болеслав, който съсредоточава цялата власт в ръцете си, ограничава местните владетели (воеводи). Заради твърдите си действия към тях и вероятно заради братоубийството, Болеслав получава прозвището ''Страшни''.
Ред 64:
[[Козма Пражки]] отнася смъртта на Болеслав към 967 г. По-съвременните изследователи обаче смятат, че всъщност той умира през 972 г., малко преди създаването на Пражката епархия. Историкът Петър Кубин предполага, че Козма преднамерено дава по-ранна дата на смъртта на Болеслав, за да представи инициирането на създаването на епархията в Прага като заслуга на сина му, [[Болеслав II Благочестиви]] – според него летописецът вероятно не е искал да отдава похвалата за това на братоубиеца.<ref>ZÍDEK, Petr: Raný středověk nebyl? Lidové noviny 28. května 2011: s. 28.</ref>.
Мястото на погребението на Болеслав определено не е известно. Възможно е да е бил погребан в гробницата на Пршемисловците в манастира „Свети Георги“. Друга възможност е откритието направено по време на завършването на катедралата „Свети Вит“ е открит безименен гроб. Костите в него са идентифицирани от археолога Емануил Вълчек като останките на княз [[Борживой]]. Тази хипотеза в последно време обаче се поставя под съмнение. Археолозите Ян Фролик и Зденек Сметанка смятат, что тези останки са погребани в периода след [[938]] г., към който се отнася смъртта на Болеслав I.<ref>SOMMER, Petr; TŘEŠTÍK, Dušan; ŽEMLIČKA, Josef, a kol. Přemyslovci. Budování českého státu. Praha
== Източници ==
Ред 72:
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Erb Přemyslovců.png|
{{пост край}}
{{Монарси на Бохемия}}
|