Будапеща: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 29:
Произходът на имената „Буда“ и „Пеща“ е неясен. Средновековните хроники сочат, че името „Буда“ произлиза от това на своя основател – Бледа или Буда, брат на хунския владетел [[Атила]]. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума „вода“, което е превод на латинското име „Aquincum, ''Аквинкум''“ – название на главното римско селище в региона.<ref>Györffy György, ''Pest-Buda kialakulása: Budapest története a honfoglalástól az Árpád-kor végi székvárossá alakulásig,'' Budapest, Akadémiai, 1997, 242.</ref>
 
Редица предположения съществуват и за произхода на името „Пеща“. Една от тях твърди, че името датира от римско време, тъй като в този регион е имало крепост, наречена Контра Аквинкум, която била назована като „Πέσσιον, ''Песион''“ от [[Клавдий Птолемей]].<ref>William Smith (ed.), ''A Dictionary of Greek and Roman Geography'' (London : I.B. Tauris, 2006) [Facsim. of ed. published: London : John Murray, 1872.]</ref> Според друга теория, „Пеща“ произлиза от славянската дума „пещера“ или от думата „печь, пещ“, във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна варова пещ. В староунгарския език е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название на местността е било „Ofen“. По-късно с немското название „Ofen“ започнал да се назовава Буда.
 
== География ==
Будапеща заема 525 km² в централната част на Унгария и е оградена от градска агломерация, разположена на територията на област [[Пещ (област)|Пещ]]. Градът има диаметър 25 km в направление север-юг и 29 km в направление изток-запад. Река [[Дунав]] преминава през него от север на юг, като в Будапеща са разположени три дунавски острова – [[Обуда (остров)|Обуда]], [[Маргит]] и най-северната част на [[Чепел]]. Ширината на реката в най-тясната и&#768;ѝ част е едва 230 m.
 
Градът е съставен от две части равнинната [[Пеща]] на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата [[Буда (град)|Буда]] на десния бряг на реката. Теренът на Пеща постепенно се издига на изток, като най-източните и&#768;ѝ части са на същата височина като ниските хълмове на Буда. Възвишенията на Буда, образувани през [[триас]]а, са изградени главно от [[варовик]] и [[доломит]], в които има формирани [[Пещера|пещери]] и други [[карст]]ови образувания. Най-високата точка на Будапеща е хълмът Янош с надморска височина 527 m, а най-ниската – река Дунав с надморска височина 96 m.
 
=== Климат ===
Климатът в Будапеща е умереноконтинентален. Характерни са високи температури през лятото и ниски през зимата. Сравнително често се наблюдават снеговалежи в периода от декември до февруари, когато температурите падат до −15 &nbsp;°C. Метеорологичните условия през пролетта са променливи с рязко повишаване на температурата. Лятото, продължаващо от май до средата на септември, е топло до много топло с температури надвишаващи 30 &nbsp;°C. Влажността на въздуха обикновено е ниска през сезона. През есента максималните температури надвишават 20 &nbsp;°C. През ноември количеството на валежите са повишава и понякога могат да се наблюдават и снеговалежи, а температурата спада рязко (с около 10 &nbsp;°C). Времето през зимата е променливо. Атлантически [[циклон]]и могат да причинят затопляне и температурите през януари могат да достигнат до 15 &nbsp;°C. Наблюдават се снежни бури, често предизвикани от студени атмосферни фронтове над [[Русия]].
 
{{Климатична таблица
Ред 90:
В самия край на IX век Панония е завладяна от [[маджари]]те, които столетие по-късно основават тук Унгарското кралство. Буда, където през 1247 година са построени градски стени и кралски замък за защита от [[Монголска империя|монголците]], става столица на Унгария през 1361 година. Завладяването на по-голямата част от Унгария от [[Османска империя|османците]] спира растежа на града. Пеща е превзета през [[1526]] г., а Буда през [[1541]] г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от [[Австрия|австрийските]] [[Хабсбурги]] през [[1686]] г. Пеща е практически обезлюдена.
 
През [[18 век|18]] и [[19 век]] най-бързо се развива Пеща, която от [[1723]] г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението и&#768;ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600&nbsp;000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
 
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на [[Унгарска революция|Унгарската революция]] през [[1849]] г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на [[Австро-Унгария]] от [[1867]] г., на [[17 ноември]] [[1873]] г. Към края на [[19 век]] населението на Будапеща е около 730&nbsp;000&nbsp;души.
 
[[КартинкаФайл:Kettenbr%C3%BCcke_Budapest_bei_Nacht.jpg|мини|300px|Мостът „Сечени“]]
 
През [[20 век]] разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като ''Уйпещ'' нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а ''Кишпещ'' над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през [[Първа световна война|Първата световна война]] и загубата на повече от половината от територията на страната ([[1920]] г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към [[1930]] г. градът има 1 милион жители с още 400&nbsp;000 в предградията.
Ред 233:
== Култура и съвременен живот ==
{{раздел-мъниче}}
[[FileФайл:Budapest Fine Arts Museum R01.jpg|thumbмини|250px|[[Музей на изящните изкуства (Будапеща)|Музеят на изящните изкуства]] на [[Площад на героите|Площада на героите]]]]
 
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на [[Унгарски парламент|Унгарския парламент]], [[Рибарски кули|Рибарският бастион]], Кралският дворец, църквата „[[Свети Матияш]]“, катедралата „[[Свети Стефан (Будапеща)|Свети Стефан]]“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)|Музея за изящни изкуства]], притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на [[Рафаел]], [[Диего Веласкес]], [[Ел Греко]], [[Гоя]], [[Ван Дайк]], [[Огюст Роден]] и много други.