Разлика между версии на „Валтер Нернст“

м
интервал; козметични промени
м
м (интервал; козметични промени)
[[Файл:Nernst, Walther 1912.jpg|мини|Нернст към 1912 г., портрет от [[Макс Либерман]].]]
 
През 1905 г. предлага своята „Нова теорема за топлина“, която по-късно става известна като [[Трети закон на термодинамиката]]. Той показва, че докато температурата наближава нула, [[ентропия]]та също наближава нула, докато [[Свободна енергия на Гибс|свободната енергия на Гибс]] остава над нулата. Това е трудът, с който той е най-добре запомнен, тъй като позволява на химиците да определят свободните енергии (и съответно точките на равновесие) на [[Химични реакции|химичните реакции]] от топлинни измервания. [[Теодор Уилям Ричардс]] твърди, че Нернст е откраднал идеята му, но откритието е почти универсално преписвано на Нернс.<ref>{{cite book | last=Coffey | first=Patrick | pages=78 – 81 | title=Cathedrals of Science: The Personalities and Rivalries That Made Modern Chemistry | location=Oxford | publisher=Oxford University Press | year=2008 | isbn=0-19-532134-0}}</ref> Нернс се сприятелява с [[Вилхелм I]], който го убеждава да основе научното общество [[общество Кейзер Вилхелм|Кейзер Вилхелм]] за напредък на науката с първоначален капитан от 11 милиона марки. Лабораторията на Нернст открива, че при ниски температури [[топлинен капацитет|топлинният капацитет]] спада значително и вероятно би изчезнал при абсолютна нула. Този спад е предсказан за течности и твърди тела в труд от 1909 г. на Айнщайн относно квантовата механика при криогенни температури. Нернст е толкова впечатлен, че пътува до Цюрих, за да се срещне с Айнщайн, който е относително непознат в Цюрих по това време, а хората говорят, че „Айнщайн трябва да е наистина умен, че големият Нернст да пътува от Берлин до Цюрих само за да разговаря с него“.<ref>{{cite book|last1=Stone|first1=A. Douglas|title=Einstein and the quantum : the quest of the valiant Swabian|date=2013|publisher=Princeton University Press|page=146}}</ref> Нернст и Планк лобират за основаването на специално професорско място в Берлин, като Нернс дарява от парите си за инициативата. През 1913 г. те пътуват за Швейцария, за да убедят Айнщайн да приеме мястото, на което ще може да се отдаде на научните си трудове, без да е задължен да преподава.<ref>Stone 2013, с. 165.</ref>
 
През 1914 г. семейство Нернст забавляват колеги и студенти, които са довели в селското си имение, на частната си железопътна кола, когато научават за обявяването на войната. Двамата синове в семейството се записват в армията, докато баща им се записва в доброволческия шофьорски корпус. Той поддържа немската армия срещу опонентите ѝ и подписва [[Манифеста на 93-мата]]. На 21 август 1914 г. той кара документи от Берлин към немските части във Франция, напредвайки с тях в продължение на две седмици, докато започва да вижда нощните светлини на Париж. Положението се обръща с [[Битка при Марна (1914)|битката при Марна]]. Когато войната достига патово положение и преминава в окопна война, той се връща у дома. Той се свързва с полковник [[Макс Бауер]], който е отговорен за мунициите, с идеята да закара защитните вън от окопите им, докато се използват снаряди със сълзотворен газ.<ref>{{cite journal|last1=Van der Kloot|first1=W.|title=April 1918: Five Future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex|journal=Notes Rec. R. Soc. Lond.|date=2004|volume=58|issue=2|pages=149 – 160|url=http://rsnr.royalsocietypublishing.org/content/58/2/149}}</ref> Когато идеята му е изпробвана, [[Фриц Хабер]] отбелязва, че ще са нужни твърде много снаряди и че би било по-добре да се изпусне отровен облак от газ, който е по-тежък от въздуха. Нернст е награден с [[Железен кръст]] 2-ра степен. Като научен съветник в [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]] той насочва изследванията към областта на експлозивите, голяма част от които се провеждат в неговата лаборатория. След това работи по разработването на окопни минохвъргачки. Награден е с Железен кръст 1-ва степен, а по-късно и с медал [[Pour le Mérite]]. Когато главното командване започва да разглежда възможността за неограничена подводна война, той пита императора за възможност да предупреди за огромния потенциал на САЩ като съперник. [[Ерих Лудендорф]] нарича това „некомпетентни глупости“.<ref>Mendelssohn 1973, с. 92</ref> Нернст губи двамата си сина на фронта.
 
{{Нобел химия}}
 
[[Категория:Германци носители на Нобелова награда]]
[[Категория:Германски химици]]