Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8807881 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{Незавършена}}
[[FileФайл:Vartop-Ustav.jpg|мини|250п|Устав на ВЗРО]]
[[FileФайл:V-k Vartop.jpg|мини|250п|Вестник „Въртоп“ на ВЗРО]]
[[FileФайл:Zapadno eho front page 10 September 1928.jpg|мини|250п|„Западно ехо“, 10 септември 1928]]
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въ&#768;ртоп“„Въ̀ртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] – [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919 – 1934/|year= 1995 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-359-6 }}</ref>
 
== Причини за възникване и по-значими актове ==
ВЗРО е основана в отговор на [[тероризъм|терортерора]]а на който е подложено българското население в Западните покрайнини след [[окупация]]та им на [[8 ноември]] [[1920]] година от [[сръбска армия|сръбската армия]]. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български [[територия|територии]] към [[Царство България]].
 
Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, [[Поморавие]]то – [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], включително и в столицата [[Белград]].
Ред 12:
Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
 
По същността си тези актове са защитна реакция срещу [[сърбошовинизъм|сърбошовинистичнасърбошовинистичната]]та [[политика]] на властите в страната, провеждащи принудителна [[сърбизация]] на българите в тези насилствено откъснати от царството [[българско землище|български земи]]. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на [[българи]]те в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралството на сърби, хървати и словенци]], впоследствие [[кралство Югославия]].
 
== Въртоп в Западните покрайнини ==
Ред 28:
Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Асен Николов, Захари Янакиев – зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.
 
ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са [[Асен Северинкин]]; Нацко Илиев от село [[Радейна]], Царибродско; [[Иван Гьошев]], бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; [[Георги Спанчевски]]; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Захари Янакиев от село [[Долна Лисина]], Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са : {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}
 
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които са отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.