Георг Ом: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 20:
}}
 
'''Георг Зимон<ref>[http://dictionary.reference.com/browse/georg%20ohm?s=t Произношение в Dictionary.com: /geɪˈɔrk ˈzi mɔn/]</ref> Ом''' ({{lang-de|Georg Simon Ohm}}) е немски [[физик]].
 
През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени — [[Хайнрих Ленц]], [[Борис Якоби]], [[Карл Фридрих Гаус]] и пр. Те слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости.
 
Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от [[Алесандро Волта]]. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му — това определение днес е известно като [[закон на Ом]].
Ред 31:
== Години на преподавателска работа ==
[[Файл:Denkmal Ohm TU München.jpg|мини|220px|Паметник на Ом в двора на Техническия университет в Мюнхен]]
На [[25 октомври]] [[1811]] г. той защитава докторат в Ерланген и веднага се присъединява към екипа като лектор по математика. Но след три семестъра Ом се отказва от поста си в университета, тъй като едва свързва двата края. Правителството на [[Бавария]] му предлага работа като учител по математика и физика в училище в [[Бамберг]] през януари [[1813]].
 
Чувствайки се нещастен в работата си, той започва да пише елементарен учебник по геометрия като начин да докаже способностите си. Училището, в което преподава, е затворено през [[1816]] и правителството на Бавария го изпраща в друго училище в Бамберг, за да подпомага преподаването по математика. По същото време той изпраща ръкописите си на пруския крал [[Фридрих Вилхелм III]]. Кралят е възхитен от работата на Ом и му предлага място в Йезуитската гимназия в [[Кьолн]] на [[11 септември]] [[1817]] г. Благодарение на високата репутация на училището Ом е търсен да преподава както математика, така и физика. Той отива в политехническото училище в [[Нюрнберг]] през [[1833]] г. и през [[1852]] г. става професор по експериментална физика в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]]. По-късно умира в Мюнхен.
Ред 37:
== Откриването на Закона на Ом ==
[[Файл:DBP 1994 1732 Ohmsches Gesetz.jpg|мини|Пощенска марка на Германските пощи, емисия от 5 май 1994. Изобразено е оцветено съпротивление със Закона на Ом I = U \ R]]
Известното днес като закон на Ом правило се появява за първи път в книгата „Галванична верига, математически преработена“, в която той написва пълната си теория за [[електричество]]то.
 
Законът на Ом (за част от веригата) гласи, че електрическият ток, преминаващ между две точки на [[електрическа верига]], е право пропорционален на потенциалната разлика (пада) на [[Електрическо напрежение|напрежението]], действаща между двете точки, и обратно пропорционален на [[Електрическо съпротивление|съпротивлениесъпротивлението]]то между тях. Математическото уравнение е:
<math display="block">I = {U \over R},</math>
където:
* <math>I</math> е големината на тока, измервана в [[ампер]]и,
* <math>U</math> е потенциалната разлика между дадените точки във [[волт]]ове, и
* <math>R</math> е константа, измервана в [[Ом (физика)|омомове]]ове и наречена съпротивление.
 
Този закон, открит през [[1827]] г. е наречен на името на откривателя си.
Ред 54:
[[Файл:Grab Georg Ohm.JPG|мини|220px|Гробът на Ом в старото гробище на Мюнхен във Фридхоф]]
* ''Grundlinien zu einer zweckmäßigen Behandlung der Geometrie als höheren Bildungsmittels an vorbereitenden Lehranstalten / entworfen''. Erlangen: Palm und Enke, 1817. - XXXII, 224 S., II Faltbl.
* ''Die galvanische Kette : mathematisch bearbeitet'' (''The Galvanic Circuit Investigated Mathematically)''. Berlin: Riemann, 1827. - 245 S.
* ''Elemente der analytischen Geometrie im Raume am schiefwinkligen Coordinatensysteme''. Nürnberg: Schrag, 1849. - XII, 590 S.
* ''Grundzüge der Physik als Compendium zu seinen Vorlesungen''. Nürnberg: Schrag, 1854. - X, 563 S. : Ill.
 
== За него ==