Архипелаг Гулаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор: превключен етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 9:
| издателство = „[[Едисион дю Сьой]]“
| жанр = [[Документална литература]]
}}'''''„Архипелаг Гулаг“''' ({{lang-ru| Архипела́г ГУЛА́Г}}) е художествена и историческа творба за репресиите в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през периода 1918 - 1956г писана от руския писател [[Александър Солженицин]],въз основа на писма, мемоари и словесни разкази на 257 затворници и личен опит на автора.''
== История на писане и публикуване ==
Книгата "Архипелаг ГУЛАГ" е написана от Александър Солженицин в СССР тайно между 1958 и 1968 (приключва на 2ри юни 1968 [2].Първият том е публикуван в Париж през декември 1973 [3].
На 23 август, 1973, авторът дава голямо интервю за чуждестранни кореспонденти. В същия ден КГБ задържат един от помощниците на писателя Елизавету Воронянскую от Ленинград. По време на разпита тя е била принудена да издаде местонахождението на едно копие от ръкописа на "Архипелаг ГУЛАГ",когато се завръща вкъщи, се обесва. На 5 септември Солженицин научава за случилото се и осъжда да започне отпечатването на "архипелаг" на Запад (в издателство "Imka-прес"). В същото време той изпраща на съветското ръководство "писмо до лидерите на Съветския съюз", в който той призова да се откаже от комунистическата идеология и да предприемат стъпки за превръщането на СССР в Руска национална държава. От края на август, западната преса публикува голям брой статии в защита на дисиденти и, по-специално, Солженицин.
В СССР била разгърната мощна пропагандна кампания срещу дисидентите. На 31 август вестникът "Правда" публикува Отворено писмо от групата на съветските писатели, осъждащо Солженицин и А.Д.Сахаров, който "клевети нашата държавна и социална система". На 24 септември, КГБ чрез бившата съпруга на Солженицин, предлагат на писателя официалното публикуване на историята "Раковый корпус" в СССР в замяна на отказ да се публикува "Архипелаг ГУЛАГ" в чужбина. Въпреки това, Солженицин, заявява, че не възразява срещу отпечатването на "Раковый корпус" в СССР, но и не изразява желанието си да сключва мълчаливо споразумение с властите. Различни описания, свързани с това събитие се намират в книгата на Солженицин "Бодался телёнок с дубом" и в мемоарите на Н. Решетовской "АПН — я — Солженицын", публикувана след смъртта на Решетовской : Решетовской отрича ролята на КГБ и твърди, че той се е опитал сам да получи споразумение между властите и Солженицин по негова лична инициатива. В последните дни на 1973г. декември месец се отпечатва първият том на Архипелаг ГУЛАГ . В съветската маса медиите започват масивна кампания, за омаловажаването на Солженицин, като предател на родината с етикет "литературни Vlasovitsa." Акцентът не е върху реалното съдържание на "Гулаг архипелаг" (художествено изследване на съветската затворническа система от 1918-1956), която не е била обсъждана от всички, но на предполагаемата солидарност на Солженицин с "изменниками родины во время войны, полицаями и власовцами."
В издание от 2007г. (Екатеринбург, издательство У-Фактория) за първи път се разкрива списък на "свидетели на архипелага, чиито истории, писма, мемоари и изменения са били използвани за създаването на тази книга", включително 257 имена. Някои фрагменти от текста са написани от познати на Солженицин (по-специално Г.П.Тэнно [4] и В.В.Ивановым [5]). Според В.В.Иванова, Солженицин се опитва да включи В.Т.Шаламова и Ю.М.Даниэля в работата по "архипелаг Гулаг", но не са успели да се споразумеят [6].
Всички налични средства от продажбата на книгата във Фонд Солженицин,впоследствие са връчени тайно на СССР за подпомагане на политическите затворници и техните семейства.
Противно на общоприетото схващане, присъждането на Нобелова награда за литература на Солженицин в 1970 няма нищо общо с "архипелаг Гулаг", които по това време не само не е публикуван, но също така остава в тайна, дори и за много близки до хората на Солженицин. Формулировката на наградата е "за моралната сила, с която той следва неизменните традиции на руската литература."
В СССР, "Архипелаг ГУЛАГ" е изцяло публикувана през 1990 ( първи избрани от автора глави от книгата са публикувани в списанието «Новый мир» ,1989, № 7 – 11). Последните допълнителни бележки и някои незначителни корекции са направени от автора през 2005г. и взети под внимание от Екатеринбург(2007) и последващите издания.
Фразата "Гулаг архипелаг" става нарицателно, често използвано в областта на журналистиката и художествената литература, главно във връзка със системата за затвор на СССР през 1920-1950г. Отношението към "Гулаг архипелаг" (както и към Александър И. Солженицин) и в XXI век остава доста противоречиво, тъй като отношението към Съветския период, Октомврийската революция, репресиите, личности на В.И.Ленин и И.В.Сталин запазва политическата острота.
На 9 септември, 2009, Гулаг архипелаг е въведен в задължителната учебна програма за ученици от средните училища.
За историята на книгата, съдбата на хората, участващи в нея,през 2008г. във Франция е създаден документален филм "Тайната история на Гулаг архипелаг" (( фр. L'Histoire Secrète de l'Archipel du Goulag, 52 минути) (режисьор Николя Милетич (Nicolas Miletitch) и Жан Крепю (Jean Crépu))[10].
== Бележки ==
| |||