Българско кино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог“ на Методи Андонов, “ Всичко е любов”, “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов), “ Опасен чар” и „Господин за един ден“ (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“. Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог“ с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.
Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност“), Георги Дюлгеров („Авантаж“), Христо Христов („Последно лято“, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки“) и много други. Например „Хотел Централ“ (1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката
===
След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.
Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1 – 2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.
Едва
Сред
=== Нов възход (2008-) ===
Ред 53:
* Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
* Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)
== Източници ==
| |||