Българско кино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 30:
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог“ на Методи Андонов, “ Всичко е любов”, “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов), “ Опасен чар” и „Господин за един ден“ (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“. Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог“ с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.
 
Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност“), Георги Дюлгеров („Авантаж“), Христо Христов („Последно лято“, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки“) и много други. Например „Хотел Централ“ (1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката
 
=== "Киното„Киното на прехода"прехода“ (1990 – 2007) ===
След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.
 
Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1 – 2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.
 
Едва презв последнитекрая 3-на 4първото годинидесетилетие сена 21 век започват да правят по 4 – 5 филма. Субсидията за 2009 г. бее близо 16 млн. лв. Производството се определя от Закона за филмовата индустрия. Той не се прилага обаче ефективно. Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.
 
Сред най-последните наши успехиуспехите са „Мила от Марс“ на Зорница София, „Дзифт“ на Явор Гърдев, комедията „Шивачки“ на Людмил Тодоров, „Източни пиеси“ на Камен Калев. Последният филм представя един негримиран образ на днешна София с проблеми като наркоманията и расизма.
 
=== Нов възход (2008-) ===
Ред 53:
* Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
* Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)
*
 
==== <nowiki/> ====
Първата кинопрожекция в България била още през 1896 г., Д-р Петър Кърджилов, 2013
http://nglas.wordpress.com/2010/07/29/кой-знае-българското-кино-преди-и-след/
 
== Източници ==