Според Демокрит познаването на истината е трудно, тъй като възприемането чрез сетивата е субективно. По същия начин произхождат различни впечатления за всеки [[индивид]], така чрез сетивните впечатления ние не можем да съдим истината. Можем само да интерпретираме сетивните данни чрез интелекта и да се възползваме от истината, защото истината е на дъното.
Има два вида на познание, които той нарича „легитимна“ (gnesie: естествена), а другата „копеле“. Познанието „копеле“ се занимава с възприемането чрез [[Сетиво|сетивасетивата]]<nowiki/>та, затова е недостатъчно и субективно. Причината е, че сетивното възприятие се дължи на еманацията на атомите от обектите на сетивата. Когато тези различни форми на атомите дойдат при нас, те стимулират сетивата ни в зависимост от тяхната форма, и нашите сетивни впечатления произлизат от тези стимулации.
Вторият вид е известен като „законният“. Той може да се постигне чрез [[интелект]]<nowiki/>а, с други думи, всички сетивни данни от познанието „копеле“ трябва да бъдат разработени чрез разсъждение. По този начин човек може да се измъкне от фалшивото възприятие на познанието „копеле“ и да разбере истината чрез индуктивно разсъждение. След като се вземат предвид сетивни впечатления може да разгледате причините за явленията, да направите заключения за законите, които управляват явленията и да откриете причинно-следствената връзка, с която те са свързани. Това е процес на мисълта от частното към цялото или от очевидното към неочевидното (индуктивно разсъждение). Това е един пример, който показва защо Демокрит се счита за ранен научен мислител. Процесът напомня на това, че науката събира своите заключения.
Демокрит беше свикнал да казва, че „той предпочита да открие причинно-следствената връзка, отколкото да се превърне в цар на Персия“.
