Единичен магнитен диск: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 4x заглавие-стил, 3x тире (ползвайки Advisor); източникът не ми се вижда особено надежден, но нека стои
м интервал; козметични промени
Ред 8:
 
== Производство ==
=== Производство на магнитни дискове с лаково покритие<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=rE7d-tD8RvA ДЗУ Стара Загора – Единични магнитни дискове – 1985 г., видео, youtube.com]</ref> ===
* Подготовка но алуминиевата подложка включва: струговане на вътрешен и външен диаметър, двустранно струговане, полиране, химична обработка и измиване.
* Подготовка на магнитна лакова система: омокряне на магнитния прах в лака чрез различни видове мелници. Поради това, че магнитният прах има иглова форма, при това диспергиране трябва да се внимава да не се начупят тези игли. Подходящи за целта са например перлени мелници. За подобряване на абразивната устойчивост на покритието се използва добавка на фин абразивен прах [[алуминиев оксид|диалуминиев триоксид]].
* Нанасяне на лаковото покритие: нанасянето се извършва върху диска с използване на технология с развъртане на диска. ({{lang-en|Spincoating}}). Едновременно с развъртането се извършва ориентация на магнитния прах по дължина на пътеката на запис (концентрично по диска)
* Изпичане на покритието за получаване на здравина.
* Полиране на покритието
* Нанасяне на специална смазка за намаляване на триенето между диска и магнитната глава. Това е необходимо при магнитни глави, които при спиране на въртенето на диска „кацат“ на повърхността на магнитния диск (дискове 317/635 MB-14 инча).
* Тестване: За дефекти по магнитното покритие, за допир на главата при летене върху диска и др.
 
=== Производство на магнитни дискове по тънкослойна технология ([[разпрашване]]) ===
* В зависимост от използваната подложка си правят различни видове обработка. При алуминиевата подложка се прави NiP покритие, което се полира след това.
* Нанасяне на различни видове слоеве чрез разпрашване, включително и последно покритие за смазващи свойства, например графит.
*Тестване Тестване: основен вид тест при магнитните дискове е тестването с ниско летяща глава с около 30% по-малка височина от нормалната магнитна глава. Тази глава притежава [[пиезоелектричен ефект|пиезодатчик]], който при докосване на дефект върху диска, подава сигнал и главата преминава многократно върху този дефект до отстраняването му. Тестване за дефекти на покритието с глава за запис/четене.
* Всички операции по производството на магнитни дискове се извършват в [[чиста стая|чисти стаи]]. Причината е, че докато височината на летене и при първите поколения дискове е от порядъка на 2 – 3 μm, при новите дискови устройства от порядъка на 0,1 – 0,2 μm и всеки дефект на повърхността между магнитните глави и единичните магнитни дискове може да доведе до грешки в информацията и намаляване на надеждността на изделията.
* Намаляването на размерите на единичните магнитни дискове, независимо от увеличената линейна плътност на запис изисква заради увеличаващата се скорост на обмен на информация по-голяма скорост на въртене на шпиндел двигателя на твърдия диск. Това повишава изискванията към механичните характеристики на повърхността му. Перфектна повърхност, равнинност и устойчивост са необходими, за да се осигури и голяма надеждност на твърдия диск.
 
Ред 27:
След 2005 – 2006 година основният прогрес в технологията на твърдите дискове се основава на въвеждането на перпендикулярния запис вместо надлъжния запис на информацията. [[Toshiba]] произвежда първия продаван на пазара твърд диск (1.8"), използвайки тази технология през 2005 година.<ref name="toshiba.co.jp">[http://www.toshiba.co.jp/about/press/2004_12/pr1401.htm First Perpendicular Recording HDD – Toshiba Press Release]</ref> Това води основно да развитие на технологиите на магнитното покритие, избора на материалите за него, както и компонентите на твърдия диск като магнитни глави, електроника и други.
 
== Производство на магнитни дискове в България<ref name="">Явлението ДЗУ (книги първа и втора) Анани Славов</ref> ==
Производството на магнитни дискове в България започва едновременно с развитието на другите [[Производство на компютри в България|производства на изчислителна техника]]. През 1969 година е създаден завод за магнитни дискове в Пазарджик. Разработването на технологиите се извършва в [[ЦИИТ]] София. Първото производство започва със сменяем дисков пакет с капацитет 6,35 MB – изделие ЕС 5053. Трябва да се отбележи факта, че по-голямата част от тези технологии, особено за производството на единични магнитни дискове с лаково покритие до 1990 година са обект на [[ембарго]] за страните от [[СИВ]], т.е. и за България.