Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м без nowiki
Ред 41:
Мадам дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете. Все пак тя препоръчва маршал дьо Бел-Ил и херцог дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам дьо Помпадур, но след намесата на маркизата е принудена да се омъжи за дребен благородник и така е отстранена от приятелския кръг на краля.
 
Ролята на маркиза дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам дьо Помпадур утешава краля с прочутото: ''<nowiki/>'Au reste, après nous le déluge'<nowiki/>'' (''<nowiki/>'След нас, ако ще и потоп!''').
{{превод от|en|Madame de Pompadour|263192414}}