Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

{{coord|display=title|42|41|38|N|23|19|35|E|type:landmark}}

 

 

'''Народен театър „Иван Вазов“ '''е Национален културен институт в областта на театралното изкуство в град [[София]]. За начало на летоброенето на Народния театър се счита заповед на министъра на народното просвещение [[Иван Шишманов|д-р Иван Д. Шишманов]],  с която от 1 януари 1904 г. управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях“ г-н Илия Миларов е назначен за „Интендант“. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър.

 

== Сградата на театъра ==

Със заповед от 14 юли 1903 г. министър [[Иван Шишманов|д-р Ив. Д. Шишманов]] назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви  предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз [[Фердинанд I]] се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа“, където  през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти [[Фердинанд Фелнер]] и [[Херман Хелмер]]. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати  на 3 януари 1907 г. със специално представление. Преди тържественото откриване множество студенти освирква [[Фердинанд I|княз Фердинанд I]] и той с указ решава да затвори [[Софийския университет]] за шест месеца.

 

 

== История на театъра ==

 

=== 1904 – 1944 година ===

 

Докато се строи сградата на Народния театър, трупата изнася своите представления в салона на читалище „Славянска беседа". Сред артистите основатели са [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], [[Васил Кирков]], [[Кръстьо Сарафов]], [[Адриана Будевска]], [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]], [[Атанас Кирчев]], [[Гено Киров]], [[Вера Игнатиева]], Шенка Попова, [[Христо Ганчев]], П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, [[Сава Огнянов]], [[Златина Недева]], Константин Сапунов, Борис Пожаров, Николина Бъчварова, Екатерина и Георги Златареви, Тодорка Бакърджиева и др.

След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. Създават се едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичен вариант на „[[Под игото]]“ и „Казаларската царица“ от [[Иван Вазов]], „Вампир“ и „Над безкръстните гробове“ от [[Антон Страшимиров]], „Боян Магесникът“ от [[Кирил Христов]], „Мъжемразка“ от [[Ст. Л. Костов]], „[[В полите на Витоша]]“ от [[П. К. Яворов]] и др. Създава се институцията артистичен секретар и артистичен съвет към театъра, пряко отговарящи за връзката с авторите. Поставят се пиеси както от световната класическа драматургия, така и от най-значимите съвременни европейски автори – Стриндберг, Ибсен, [[Антон Чехов|Чехов]].

 

 

В края на второто десетилетие на ХХ век приключва институционалното и художествено изграждане на Народния театър, постепенната му професионализация, съпоставима с балканския и донякъде общоевропейския театрален процес. Със смъртта на [[Иван Вазов]] през 1922 г. свършва и периодът на изграждане на Народния театър като основен културен институт на България. 

Много от спектаклите имат дълъг живот, сред тях са „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/111-gospodin-ibrahim-i-cvetiata-na-korana Господин Ибрахим и цветята на Корана]“ от Е.-Е. Шмит, постановка на Сн. Танковска, с над 150 представления, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/114-kontrabasat Контрабасът]“ с над 200, „Хъшове“ с над 250.

 

 

Народният театър поддържа богат репертоар от съвременни и класически заглавия, насочен към интереса и вниманието на най-широка публика.

 

{{Театри в София}}

[[Категория:Драматични театри в София]]

[[Категория:Национални театри]]