Туркменистан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м без nowiki; козметични промени
Ред 74:
От III век пр.н.е. е част от [[Партско царство|Партската империя]] (столица – [[Ниса (Партско царство)|Ниса]]), по-късно е в състава на [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]].
 
През V-VIII век. територията се завоюва последователно от [[ефталити]]те, [[турци]]<nowiki/>те и [[араби]]<nowiki/>те. През 776 – 783 година. населението участва в [[антиарабско въстание]] под ръководството на [[Хурамит Хашим ибн Хаким (Mукана).]]
 
През IX-X век е в състава на държавите на [[Тахириди]]<nowiki/>те и [[Саманиди]]<nowiki/>те.
 
През XI век територията на Туркменистан е завладяна от [[Огузи|огузки племена]], които се смесват с местните ирански племена, създавайки [[Огузи|туркменския етнос]]. [[Туркмени]]те са един от най-старите [[тюркски народи]].
Ред 84:
До началото на XIII век територията на Туркменистан е в състава на държавата на [[Хорезъм|Хорезм]] шаховете.
 
В първата четвърт на XIII век тя е покорена от [[Монголци|монголимонголите]]<nowiki/>те и по-късно става част от [[Илханат|Илханското ханство]], а след това е в състава на държавата на [[Тимуридите.]]
 
През XVI-XVII век е част от ханствата на [[Хива]] и [[Бухара]].
Ред 102:
 
== Религия ==
По-голямата част от населението на Туркменистан е [[Ислям|мюсюлманско]] (предимно [[сунити]]) – 89%. [[Християни]]<nowiki/>те съставляват около 9% от населението, а останалите 2% изповядват други религии. Според официални данни от 2010 г. в страната има 398 [[Джамия|джамии]]. Всички вероизповедания са разрешени под строгия контрол на държавата – през 1994 г., за да ги контролира е създаден Генгеш (Съвет) по религиозните въпроси, в който са включени мюфтията, заместник-мюфтията, православният наместник, както и държавен служител. Членовете на Съвета по религиозните въпроси, въпреки светския характер на държавата, получават заплати от бюджета, както и членовете на провинциалните съвети по вероизповеданията (начело с техния местен главен [[имам]]). Държавата не ограничава възможността за [[Хадж]] – през 2015 г., съгласно Указ на Президента, разрешение за поклонение в Мека са получи 188 души.
 
Проучването на международната благотворителна християнската организация „Отворени врати“ за 2015 г. поставя Туркменистан на 20-о място в списъка на страните, в които правата на християните се ограничават най-много. Повечето [[християни]] в страната са православни. В Туркменистан има също редица протестантски [[Църква|църкви]] – около 1100 човека [[Петдесетница|петдесетници]], [[баптисти]], [[лутерани]], [[адвентисти]] и др. От март 2010 г. в страната е отворен център на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
Ред 137:
* Град [[Ашхабад]]
* [[Ахал (вилает)|Ахалски]] вилает. Административен център – [[Аннау]].
* [[Балкан (вилает)|БалканБалкански]]<nowiki/>ски вилает. Административен център – [[Балканабат]] (Небит-Даг).
* [[Дашховуз (вилает)|ДашховузДашховузски]]<nowiki/>ски (Дашогузски) вилает. Административен център – [[Дашогуз]] (Ташауз).
* [[Лебап]]ски вилает. Административен център – [[Туркменабат]] (Чарджоу).
* [[Мари (вилает)|МариМарийски]]<nowiki/>йски вилает. Административен център – [[Мари]].
 
От своя страна вилаетите се поделят на [[етрап]]и (''[[район]]и'') и градове със самоуправление.