Източен фронт (Втора световна война): Разлика между версии

* Разделяне на Германия на окупационни зони

* Промяна на границите на Полша

| сила1 = '''1941 г.'''<br>3 767 000 войника<br>'''1943 г.'''<br>3 933 000 войника<br>'''1945 г.'''<br>1 960 000 войника

| сила2 = '''1941 г.'''<br>2 680 000 войника<br>'''1943 г.'''<br>6 724 000 войника<br>'''1945 г.'''<br>6 410 000 войника

 

== Бойни действия ==

 

=== 1941 – 1942: Германско надмощие ===

{{основна|Операция Барбароса|Битка при Москва}}

Войските, които нахлуват в СССР на 22 юни 1941 г., са разделени на три групи армии („Север“, „Център“ и „Юг“) начело с командващия сухопътните сили генерал-фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] (от декември длъжността поема лично [[Хитлер]]). В подкрепа за Вермахта свои армии изпращат Финландия, Румъния, Италия, Унгария и Словакия. Съгласно плана „Барбароса“ до ранната есен на същата година тези сили трябва да окупират съветските територии западно от линията [[Архангелск]] – [[Астрахан]]<ref>Dorn, W.-D. [http://www1.historisches-centrum.de/forum/dorn01-1.html ''Das operative Scheitern des „Unternehmens Barbarossa“ im Sommer 1941 als Folge der bisherigen deutschen Kriegsführung und Außenpolitik''], Forum „Barbarossa“: Beitrag 2 – 2001 (взето на 7.6.2008)</ref>. Към датата на нападението една част от основните сили на Червената армия са съсредоточени в Далечния изток в очакване на агресия от [[Япония]], а други са струпани на слабо укрепени позиции в близост до западните граници. Голяма част от последните са унищожени още в първите седмици на войната от бързо настъпващите групи армии на Вермахта в сраженията при Бялисток и Минск. Германските успехи в централния участък на фронта продължават и през юли и август с победата в битката при Смоленск, но настъплението към съветската столица Москва е преустановено, защото Хитлер пренасочва основните танкови сили към [[Ленинград]] и [[Украйна]]. В резултат от настъплението на група армии „Север“ и на финландските войски Ленинград е блокиран почти напълно през септември<ref>Спиридонов, В. ''Възход и падение. История на Германия 1914 – 1945'', Gaberoff, Велико Търново 2004, стр. 381 – 383</ref>, но съветските защитници издържат блокадата близо три години<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/wk2/kriegsverlauf/leningrad/index.html Belagerung von Leningrad] (взето от проекта на ''Deutsches Historisches Museum'' – [http://www.dhm.de/lemo/einfuehrung.html Lebendiges virtuelles Museum Online] на 7.6.2008)</ref>. Същия месец подсилената група армии „Юг“ завладява [[Киев]] и пленява стотици хиляди съветски войници<ref>Спиридонов, стр. 383 – 384</ref>. През октомври главните германски сили са насочени отново към Москва. В хода на операция „Тайфун“ при Вязма и Брянск те нанасят тежки поражения на съветските войски, но изчерпват силите си през ноември, когато достигат на трийсетина километра от столицата на СССР<ref>Спиридонов, стр. 384 – 385</ref>.

 

=== 1942 – 1943: Прелом ===

{{основна|Битка при Сталинград|Битка при Курск}}

 

=== 1943 – 1945: Съветско надмощие и разгром на Германия ===

{{основна|Операция Багратион|Битка за Берлин}}

След отразяването на германското настъпление срещу Курската дъга през лятото на 1943 г. съветските войски отвоюват [[Орел (град)|Орел]], Белгород и [[Харков]]. През септември в техни ръце пада [[Смоленск]], а през ноември – [[Киев]].<ref name="lidhart28"/> [[Битка за Днепър|Битката за Днепър]] продължава до края на годината и в резултат на нея съветските войски успяват да се укрепят на десния бряг на реката. На юг Таманският полуостров е очистен от германски войски. Те се оттеглят в Крим, където са блокирани.<ref name="lidhart28"/>

 

В началото на 1944 г. Червената армия бележи големи успехи на северния и южния край на фронта. През януари е окончателно разкъсана 900-дневната обсада на Ленинград. Съветското настъпление в Прибалтика е временно спряно в сраженията при Нарва, но въпреки това деблокирането на Ленинград води до изолиране на Финландия, която започва преговори за [[сепаративен мир]].<ref name="lidhart32">Лидъл Харт, [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/50#textstart 32. Освобождаването на Русия]</ref> Опитът на германците да се задържат в близост до [[Днепър]] завършва с [[Корсун-Шевченковска операция|поражение при Корсун-Шевченковский]] (януари-февруари). През пролетта съветските войски освобождават голяма част от [[Украйна]] от нацистка окупация. През април и май е ликвидирана германската групировка в [[Крим]]<ref name="lidhart32"/>.

 

 

В началото на 1945 г. съветските войски провеждат успешно настъпление от [[Висла]] до [[Одер]], достигайки подстъпите на [[Берлин]]. По същото време (януари-февруари) са разбити германските сили в [[Източна Прусия]], които продължават съпротивата до април. Настъплението срещу столицата на Третия райх е забавено от операцията на съветските сили срещу германската групировка в Източна [[Померания]], но започва на 16 април. В края на същия месец съветските войски се срещат с американците, настъпващи от запад, на река [[Елба]]. Берлин пада на 2 май. Шест дни по-късно в Карлсхорст е подписана безусловната капитулация на германските сили на Източния фронт<ref>Николов, Р. ''1945 – годината на края'', във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.2/vis5.2.pdf Военноисторически сборник 2005 (2)], Военно издателство, стр. 3 – 4, 6</ref>.<ref>Лидъл Харт, [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/59#textstart 38. Разгромът на Германия]</ref>

Увеличаването на продукцията на военни материали е постигнато за сметка на стандарта на живот на цивилното население – предимно чрез въвеждането на принципите на тоталната война; а също и с помощта на доставките от [[САЩ]] и [[Великобритания]]. От друга страна, германците разчитат на работната сила и военнопленниците от завладените страни.

 

 

{| class="wikitable"

|-

!rowspan="2"|Година

 

== Окупационна политика ==

== Източници ==

<references />