Иконографска схема: Разлика между версии

м
интервал
м (интервал)
м (интервал)
Храмовото пространство за християнина е свещено.
 
Пространстранството в Източноправославния храм се разделя най-общо на три части :
* '''Светая Светих''' – свещеното Олтарно пространство,
* '''Наос''' или „Кораб“ и
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на Влъхвите“. Още в Ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – Царе с корони (тази иконографска схема е Византийска Императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да и се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото ет като Молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
 
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''', а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва : „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа : В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена Литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал-подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на Ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите, той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали Литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]], [[Василий Велики]], [[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в църквата „Св.Петър и Павел“ в [[Търново]] на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.
 
Триумфалната арка се намира в страни от Олтарната апсида (подстъпите на апсидата) и частично е видна над Иконостасната преграда. Върху нея обикновено се изобразява „[[Благовещение]]“.В някои случаи между образа на Архангела и Богородица може да се види „[[Убрус]]“, а като изключение, например църквата „Св.Георги“ в Кремиковския манастир, в най-горната част на „Триумфалната арка“ е изобразена „[[Петдесетница]]“.
Иконостасът обикновено закрива изображенията в апсидното пространство до сцените „Възнесение“ и „Петдесетница“, така че те да могат, да бъдат видяни от богомолеца – „Тайнствата“ ('''„Христос в гроба“''','''"Погребението“''','''"Възкресението“''') – едно от най-големите тайнства на Християнството, защото никой не е видял Възкресението), остават скрити, дори самият момент на Възкресяването не се изобразява в Православното изкуство.
 
При преминаване в Олтара зад олтарната масичка, движението се извършва по следния начин : от входа, който е откъм Протезиса, на Иконостаса се преминава зад олтарната масичка и се отива към Дяконикона, като пред всяка част на олтарното пространство, свещенникът се прекръства. '''Никога не се влиза през Олтарната двер'''.
 
=== Иконографска програма на купола ===