Каменица (компания): Разлика между версии

| картинка = [[FileФайл:Kamenitza new corporate logo.jpg|thumbмини|]]

| продукти = :

Дружеството е правоприемник на '''Пивоварна фабрика „Каменица”СД''' (1882-1947), '''Пивоварна фабрика „Родопи”''' (1947-1952), '''Пивоварна фабрика „Каменица”"''' (1952-1971), '''Държавен пивоварен завод „Каменица”''' (1971-1991), '''Държавна фирма „Каменица-Пловдив”''' (1991), '''„Каменица"ЕООД''' (1991-1995), и '''„Каменица”ЕАД''' (1995); както и на '''„Астика”АД''' - гр.[[Хасково]] и '''„Бургаско пиво”АД''' - гр.[[Бургас]], които през 2001 г. се вливат в „Каменица” АД, както и на '''„Плевенско пиво”АД''' - гр.[[Плевен]], което се влива в „Каменица” АД през 2002 г.

Пивоварната фабрика в Пловдив е основана от двама швейцарци с немски произход - Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които през 1870-те години работят като специалисти при строежа на [[Източни железници|Баронхиршовата железница]]. Рудолф Фрик е роден в селището Машванден край [[Цюрих]], [[Швейцария]]; има техническо образование и работи като механик и технолог, а в железницата - като локомотивен майстор. Фридрих Сулцер е роден във [[Винтертур]], Швейцария и работи в железницата като локомотивен машинист<ref>Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : ''История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993)'', „Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г. с.17</ref>.

През 1876 г. Фрик и Сулцер напускат работата си в железницата и откриват малка пивоварна работилница в пловдивската махала "[[Алтъ тепе]]" с капацитет 100 литра бира дневно. Махалата носела името на малко сиенитно хълмче, което се е намирало на мястото на днешната бирена фабрика „Каменица". Гръцкото му име било „Петрица", а българското „Каменица". Векове наред тук имало каменни кариери, които снабдявали със строителни материали града. Скоро работилницата се оказва тясна и неподходяща и възниква необходимост дейността да се премести на ново място<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.17-18</ref>.

Пивоварната фабрика е построена в периода 1879 г. – 1881 г. <ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.32</ref>, а през 1882 г. в Пловдивския окръжен съд по дело № 1524/1882 г. е регистрирана „Фрикъ и Сулцеръ Пивоварница „Каменица”<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.32</ref> като събирателно дружество. Паралелно с това в североизточната част на пивоварната двамата швейцарци обособяват и голяма акациева градина, в която се предлага бира Каменица. Мястото бързо добива популярност сред пловдивчани и става част от социалния живот в града.

През 1885 г. правителството на [[Източна Румелия]] отпуска на фабриката заем от 50 златни турски лири за реконструиране на пивоварната. Средствата са инвестирани в закупуването на нова техника, благодарение на която годишното производство достига до 60 000 литра пиво. През 1892 г. пивоварната печели почетен диплом на Първото българско земеделческо промишлено изложение (предвестник на днешния Пловдивски панаир). Същата година пивоварната пуска на пазара и първата тъмна бира в България. През 1893 г. на международно изложение в Брюксел пивоварната е наградена със златен медал, а в Чикаго - със сребърния медал на Колумбовото изложение. На Международното изложение в Брюксел през 1894 г. пловдивското пиво печели бронзов медал. През 1895 г. са произведени 140 030 литра, през 1896 г. - 206 000 литра, през 1897 г. - 232 000 литра бира. <ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.43</ref>

Спадът в производството на бира след Първата световна война принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Каменица". Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.46</ref>

През 1936 година поради намаляването на акциза за пивото, годишното производство на фабриката се увеличава на 600 000 литра. През 1940 г. фабриката се разширява отново. депозитните съдове се увеличават на 20 броя, доставят се два нови хладилни агрегата, във ферментационното отделение се монтират метални съдове. В резултат на тези подобрения годишното производство на бира достига 2 500 000 литра. През 1943 г. се прави подмяна на основните технологични съоръжения. на мястото на старата варилна инсталация се монтира нова двусъдна варилна инсталация "Циман" с капацитет 12 000 литра. монтират се две ръчни пълначни машини за бутилки, пълначен апарат за бурета, построена е нова сушилня за малц, във ферментационното отделение се монтират 10 броя алуминиеви съдове с вместимост 4500 литра. В резултат на модернизацията годишният капацитет на фабриката достига 5 000 000 литра. През периода нараства и броят на заетите във фабриката. През 1882 г. те са 7-8 души, през 1906 г. те вече са 22, през 19300-те - 50-60 души, а през 1942 г. броят на заетите е 120 души работници и специалисти<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.55-57</ref>

Веднага след национализацията фабриката е преименувана на Пивоварна фабрика „Родопи”. През 1952 г. фабриката става част от системата на ДСП „Винпром” и възвръща старото си име – Пивоварна фабрика „Каменица”<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.93</ref>.

На 26 ноември 1954 г. между България и Швейцария се сключва спогодба за обезщетяване на бившите собственици, свързани с национализацията в страната. България заплаща 7,5 милиона швейцарски франка, вкл. и за национализираната пивоварна в Пловдив, като по този начин са обезщетени и наследниците на Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.93</ref>.

Първата по сериозна модернизация след национализацията се извършва през 1956-59 г., когато в експлоатация се въвеждат нови машини и съоръжения, монтират се допълнителен [[парен котел]] и нова четирисъдна варилна инсталация и ферментационни отделения със стоманени открити ферментационни апарати с тръбно охлаждане. В депозитното отделение се монтират нови съдове, изградени са ново бурепълначно отделение и нов пълначен апарат, построени са ново бутилково отделение с автоматична бутилираща линия и собствена помпена станция, монтират се нови хладилни машини. В резултат на тези подобрения, годишното производство през 1959 г. нараства на 18 000 000 литра, а през 1962 г. достига 20 000 000 литра. През 1964 г. фабриката влиза в състава на ОДСП (по късно ДСО)„Българско пиво”<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.93-95</ref>.

Следващото по значимо разширение и реконструкция се извършва през 1965-1967 г. Построен е нов малцерай с годишен капацитет 4500 т. малц, изгражда се нов ферментационен и депозитен корпус със стоманобетонни съдове, ново бутилково отделение с две немски автоматични бутилиращи линии, разширяват се паровата централа и хладилното стопанство. През 1965 г. годишното производство е 21 896 000 литра, през 1967 г. - 30 000 000 литра, през 1970 г. достига 38 315 000 литра<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.95-96</ref>.

С Решение № 62 на МС от 1971 г. фабриката се преименува в Държавен пивоварен завод „Каменица”. През 1972 г. годишното производство на пиво е 38 700 000 литра, през 1974 г. - 42 000 000 литра. През 1974 - 1978 г., предшестващ генералната реконструкция годишното производство се движи между 31 и 34 милиона литра. През периода 1977–1982 г. е извършена поредната модернизация на завода. Монтират се шест цилиндрично-конични танка с по 250 куб.м. работен обем; изграждат се станция за чисти култури дрожди, станция за съхранение на дрождите, станция за измиване и дезинфекция; построява се нов корпус на варилното отделение и се монтира нова немска варилна инсталация,; построяват се ново отделение за избистряне и охлаждане, нов корпус на хладилното отделение с нови хладилни машини; изгражда се нов корпус за бутилковото отделение и се инсталират нови бутилиращи линии. модернизацията на завода завършва в средата на 1982 г., като общия размер на инвестициите надхвърля 12 милиона лева. Заводът все разпростира на площадка от 40 000 m² с проектна годишна производителност от 60 000 000 литра бира. През 1987 г. се въвеждат в експлоатация и шест нови белгийски цилиндрично-конични танка с работен обем 220 куб.м. В резултат на разширението и реконструкцията годишното производство на бира започва да нараства : през 1980 г. - 31 000 000 л., 1982 г. - 36 400 000 л., 1984 г. - 50 000 000 л., 1986 г. - 53 000 000 л., 1988 г. - 57 200 000 л., 1990 г. - 60 300 000 л. В годините на централизирано управление значително се разнообразява и асортиментната структура - произвеждат се над 30 вида бири : светли, оригинални специални, маркови, луксозни, тъмни, тип "Пилзен", тип "Портер", като някои от тях нееднократно получават награди на международни изложения<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.156-164</ref>.

Приватизацията на „Каменица”АД е извършена на 25.01.1995 г., когато Агенцията за приватизация продава на белгийското акционерно дружество [[Интербрю|„Interbrew” S.A.]], гр.Брюксел, 70 % от акциите на дружеството за 4 875 680 щатски долара. На 31.03.1995 г. Окръжният съд в Пловдив вписва преобразуването на „Каменица"ЕАД в "Каменица"АД.

След сливането на Интербрю и бразилската компания [[Амбев]] през 2004 година Каменица става част от групата около новообразуваната компания [[ИнБев]]<ref name="костов"/>. През 2008 г. ИнБев се слива с американската пивоварна компания [[Анхойзер-Буш]], създавайки най-голямата пивоварна компания в света, [[Анхойзер-Буш ИнБев]]. Тъй като сделката включва поемане на значителни финансови задължения към банки, новосъздадената компания решава да продаде част от активите си, с постъпленията от които да намали задълженията си. Въпросните активи включват операциите на Анхойзер-Буш в [[Южна Корея]] и в Централна и [[Източна Европа]], където пивоварните компании в 7 страни са купени през 2010 г. от [[Старбев]], специално създадена компания за целта от CVC Capital Partners.

През 2012 г. Старбев (в т.ч. и дъщерното и дружество "Каменица"АД) е придобита от американо-канадската пивоварна компания "[[Молсън Коорс]]" за 2.65 милиарда евро. <ref>[http://www.webcafe.bg/id_1479102621_Nashata_amerikanska_Kamenitsa Нашата американска "Каменица"]</ref>

* Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : ''История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993''), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г.

* Паунков, Петър : ''История и развитие на пивоварната промишленост в България – Преструктуриране на индустрията'', “Съюз на пивоварите в България”, София, 2006 г.