Първа световна война: Разлика между версии

'''Първата световна война''' е [[Война|военен конфликт]], продължил от [[1914]] до [[1918]] година. В него се включват повечето [[Велика сила|Велики сили]],<ref>{{harvnb|Willmott|2003|p=10}}</ref> обединени в две противостоящи коалиции – [[Антанта]]та ([[Франция]], [[Руска империя]], [[Великобритания]], [[Сърбия]] и много други държави) и [[Централни сили|Централните сили]] ([[Германия]], [[Австро-Унгария]], [[Османска империя]] и [[България]]).<ref name=Willmott15>{{harvnb|Willmott|2003|p=15}}</ref> Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история.<ref>{{harvnb|Keegan|1998|p=8}}</ref><ref>{{harvnb|Bade|Brown|2003|pp=167 – 168}}</ref> Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните.<ref>{{harvnb|Willmott|2003|p=307}}</ref> В периода 1918–19391918 – 1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Поводът за войната е [[Сараевско убийство|убийството]] на австро-унгарския престолонаследник [[Франц Фердинанд]] на [[28 юни]] 1914 година от сръбския студент [[Гаврило Принцип]] (1894–19181894 – 1918 г.) в Сараево. Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. [[Австро-Унгария]] иска от [[Сърбия]] да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.

{{цитат|Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.<br/><br/>На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.<br/><br/>Така един избегнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.<br/>.......<br/>От множеството куриозни аспекти на прелюдията към войната един от най-странните е, че в началото не се случва нищо. Вярна на своя стил, Австрия протака, отчасти защото Виена се нуждае от време, за да преодолее нежеланието на унгарския премиер Ищван Тиса да изложи на риск империята. Накрая той отстъпва и на 23 юли Виена изпраща на Сърбия 48-часов ултиматум с преднамерено неизпълними условия. Но със закъснението си Австрия губи преимуществото от първоначално преобладаващото възмущение от убийството.<br/>.......<br/>В продължение на цял месец след атентата австрийската дипломация се задвижва мудно. След това за по-малко от седмица идва лудият бяг към катастрофата. Австрийският ултиматум поставя събитията извън контрола на политическите водачи. Отправянето на ултиматума дава във всяка от големите страни начален тласък за необратима надпревара в мобилизацията. По ирония на съдбата сигналът за тази надпревара идва от единствената държава, за която мобилизационните програми нямат особено значение. Австрийските военни планове са останали старомодни, несвързани с бързината. За тях не е важно на коя седмица ще започне войната, стига австрийските армии рано или късно да са в състояние да бият Сърбия. Австрия е предала ултиматума си на Сърбия, за да предотврати всякакво посредничество, а не за да ускори военните операции. Австрийската мобилизация не застрашава друга велика сила, тъй като е необходим месец, докато бъде завършена.<br/><br/>… Парадоксът от юли 1914 г. е, че страните, които имат политически причини да влязат във война, не са си изработили неотклонни мобилизационни планове, докато народите с такива планове, като Германия и Русия, нямат политически причини да воюват.|[[Хенри Кисинджър]], „Дипломацията“, КК „Труд“, 1997 г., ISBN 594-528-069-7, с. 181 – 184}}

Поради различни географски и политически условия бойните действия в [[Близкия изток]] се разпадат на няколко отделни военни кампании, които се водят независимо една от друга. От тях най-важни са руско-турският [[Кавказки фронт]] в източната част на [[Анатолия|Анадола,]]<nowiki/>, действията на руските войски в [[Персия]], [[Битка за Галиполи|Дарданелската операция]], както и действията на британските войски в [[Палестина]] и [[Месопотамия]].