Катуница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м интервал
Ред 29:
Пак в района на Старото село в местността „Чиирите“ са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи, многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. – сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), М ехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н.
 
През месец декември 1979 г., в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също със частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. – Лит. : вестник „Отечествен глас“, год.ХХХVІ(36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр.1.Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., във които във не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.
 
Най-ранните сведения за селото, под името „Село Хатуниче ахали Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s.158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>, Пак под името „Село Катуниче“, селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.", публикуван във Извори за българската история, том 20, Сф,1974 г., стр.186 – 196(конкретно за Катуница – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – „Катуниче“ селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. – където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>.
 
Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“.Той пише следното : "...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...".
 
През 1622 г. селото наброява 5 къщи. <ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s.4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи <ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици <ref>муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s.114 – 136</ref>.