Разлика между версии на „Грип“

м
без nowiki; козметични промени
(Премахната редакция 8346659 на 85.118.68.208 (б.))
Етикет: Връщане
м (без nowiki; козметични промени)
* Вирусен – от 1933 г. насам.
 
В периода [[1946]]&nbsp;-&nbsp;[[1968]] г. са изолирани и описани нови подтипове на грипния ''вирус А'' – A(H1N1), A(H2N2) и A(H3N2). Това става при изучаване на динамиката на отделните сероварианти, която е свързана с периодичните промени в антигенната структура. През [[1937|1937&nbsp;]]<nowiki/> г. са въведени убити и живи [[Ваксина|ваксини]] за [[Профилактика (медицина)|профилактика]] на грипа. През [[1957]] г. е открит и [[интерферон]]ът. Той също успешно се прилага за профилактика на заболяването. За профилактика се използват и откритите производни на адамантанамина – [[ремантадин]] и [[амантадин]], както и репликативната фаза на фага F2 (RFf2), индуктор на интерферон.
 
Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от [[1881]] г.) от [[XII век|XII]] до [[XIX век]] в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през [[1889]]&nbsp;-&nbsp;[[1890]] и 1918&nbsp;-&nbsp;1919 г. Първата от тях води началото си от [[Туркестан]]. Втората според някои автори започва от [[Франция]] след дебаркирането на американските войски през април 1918 г., а според други води началото си от [[Сибир]]. Пандемията, преминала през 1918&nbsp;-&nbsp;1919 г. е наречена „[[испански грип]]". Това е най-катастрофалната за човечеството до момента преминала пандемия от грип. В този период от грип заболяват около 500 млн. души и умират над 50 млн. [[България]] също е била сериозно засегната от тази пандемия.
 
== Етиология ==
[[FileФайл:3D Influenza virus.png|мини|250п|Структура на вирусната частица]]
Грипните вируси принадлежат към на семейство ''[[Orthomyxoviridae]]''<ref name=Kawaoka>{{cite book |author=Kawaoka Y (editor). |title=Influenza Virology: Current Topics |publisher=Caister Academic Press |year=2006 |url=http://www.horizonpress.com/flu |isbn=978-1-904455-06-6}}</ref> и са класифицирани в три от петте рода на семейството, както следва:
* ''[[Influenzavirus A]]''
По външната повърхност на липидната мембрана са разположени два вида пепломери, които имат гликопротеиден състав. Това са хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). При класификацията на грипните вируси се обръща особено внимание на двата пепломера.
 
[[FileФайл:Influenza nomenclature.svg|мини|250п|Схематично изображение на наименоването на вирусния щам]]
Грипният вирус А се характеризира с висока изменчивост. Грипните вируси B и C не са толкова изменчиви. В края на [[1990-те]] години в [[Югоизточна Азия]] е изолиран грипен вирус А (H5N1), предизвикващ тежкопротичащ грип при човека. В този случаи източниците на зараза са били болните [[птици]], но предаването на вируса между хора е рядко. Изменчивостта на вирусите се осъществява по два механизма:
* Антигенен „шифт“ – внезапни промени в един или два повърхностни антигени. Появяват се нови [[щам]]ове вирус, които обуславят появата на нови епидемии или пандемии.
Номенклатурата за означаване на грипните вируси включва антигенния тип, [[гостоприемник]]а (ако не е човек), населеното място, където е открит най-напред щамът, номер на щама, годината на изолация. Само за вирус А се използва и естеството на пепломерите – H и N. Например грипен вирус А/Филипини/2/82/H3N2.
 
Вирусите на грипа са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура загиват за 2 – 3 часа, а при 56 – 60 &nbsp;°C – за няколко минути. При минусови температури могат да останат активни половин година. Всички дезинфекционни средства дезактивират вируса бързо.
 
== Епидемиологични особености ==
[[FileФайл:Sneeze.JPG|мини|250п|При кихане хората отделят хиляди вирусни частици]]
 
=== Източници на зараза ===
** Пандемичен грип. Характеризира се с възникването на глобални епидемии с бързо обхващане на цялото население по света без оглед на [[раса]], възраст, [[пол]], географски регион. Обикновено заболяването протича тежко.
** Епидемичен грип. Възниква почти непрекъснато и се отличава с регионално разпространение.
** Антигенни изменения. Във връзка с промяната на скоростта на антигенните изменения на грипния вирус сроковете между отделните епидемии се съкращават. Така например до [[1947|1947&nbsp;]]<nowiki/> г. този срок е бил през 18&nbsp;-&nbsp;13 години, а след 1947 г. – през 10&nbsp;-&nbsp;11 години. Успоредно с това се съкращават и сроковете за протичане на пандемиите. Например през 1918 – 1919 г. е бил 3 години, през 1946 г. – 2 години, а през 1977 г. – 1 година.
** Прилагането на противогрипни ваксини в различни части на света променя и епидемичния процес на заболяването.
* ''Динамика на серологичните варианти на грипния вирус А свързана с появата на нови [[серотип]]ове и антигенни варианти.'' Обикновено новите серотипове на вируса имат пандемичен характер. Причината за това е, че създаденият имунитет към друг серотип не предпазва заразените. Смята се, че [[Югоизточна Азия]] е мястото, където най-често възникват нови серотипове поради голямата гъстота на населението и преобладаването на деца и млади хора с недостатъчен имунитет. Грипният вирус А се характеризира и с това, че има способността да възвръща стари грипни щамове. Това оборва схващането за прекъсване на циркулацията на даден щам след появата на нов.
 
== Профилактика ==
[[FileФайл:Defense.gov News Photo 041028-N-9864S-021.jpg|мини|250п|Ваксинация срещу грип]]
За имунопрофилактика на грипа се прилагат убити [[ваксина|ваксини]]. Те се произвеждат ежегодно и са съобразени с циркулиращите грипни щамове, по указание на [[СЗО]]. Съдържат най-често грипен вирус A(H3N2) и A(H1N1) и грипен вирус B. Прилагат се в доза 1 ml, мускулно или подкожно. Защитават около 70% от имунизираните лица. Съобразно епидемиологичната прогноза като профилактични средства могат да се прилагат и интерферон, индуктори на интерферона, ремантадин и други.