Кирил V Константинополски: Разлика между версии

м
интервал; козметични промени
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
м интервал; козметични промени
Ред 9:
}}
 
'''Кирил V Каракалос''' ({{lang-el|Κύριλλος Ε΄ Καράκαλλος}}, ''Кирилос Каракалос'') е [[православие|православен]] [[духовенство|духовник]], [[вселенски патриарх]] в [[Цариград]] от 1748 до 1751 и от 1752 до 1757 година. Кирил е противоречива фигура, често обвиняван заради своите идеи за кръщението<ref name="EHW">{{cite web |url=http://www.ehw.gr/l.aspx?id=9792 |title=Kyrillos V of Constantinople |publisher=Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor |author=Moustakas Konstantinos |accessdate=18 юни 2011}}</ref> - в 1755 г. той публикува Орос, каноничен документ, който забранява практиката да се приемат в православието християни само с [[миропомазване]] и постулиращ, че всички неправославни (включително [[Римокатолическа църква|римокатолически]]) кръщения не са валидни и всички трябва да се кръстят отново.<ref name="Meyendorff1">{{cite book | last = Meyendorff | first = John | title = The Orthodox Church : its past and its role in the world today | publisher = St. Vladimir's Seminary Press | location = Crestwood, N.Y | year = 1981 | isbn = 978-0-913836-81-1 |pages=88–89}}</ref>
 
== Биография ==
Роден е в пелопонеската паланка [[Димицана]], тогава част от [[Венецианска република|Венецианската република]]. Според Мануил Гедеон (Πατριαρχικοί Πίνακες, 1890) - в [[Навплио]], като учи в Димицана. Заминава за Пелопонес, където е заловен от османците по време на [[Турско-венецианска война (1714 - 1718)|Турско-венецианската война (1714 - 1718)]] и отведен в Цариград. След освобождението си, заминава за Патмос, където става монах и продължава да учи, но е изключен от училището за лошо поведение преди да завърши.<ref name="EHW"/>
 
В 1737 година става митрополит на [[Мелнишка епархия]], а в 1745 - оглавява [[Никомидийска епархия]].<ref name="EP">{{cite web |url=http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=267 |title=Κύριλλος Ε´ |publisher=Ecumenical Patriarchate |accessdate=19 June 2011}}{{икона|el}}</ref> На 28 септември 1748 г. е избран за константинополски патриарх на мястото на [[Паисий II Константинополски|Паисий II]],<ref name="Kiminas">{{cite book |title=The Ecumenical Patriarchate |last=Kiminas |first=Demetrius |year=2009 |publisher=Wildside Press LLC |isbn=978-1-4344-5876-6 |page=41}}</ref> макар и преди няколко дни да се е заклел на Паисий, че няма да го измества.<ref name="Runciman">{{cite book | last = Runciman | first = Steven | title = The Great Church in captivity| publisher = Cambridge University Press | year = 1985 | isbn = 978-0-521-31310-0 |pages=357–9}}</ref>}
 
Като патриарх Кирил има три приоритета - възстановяване на патриаршеските финанси, борбата срещу позициите на Римокатолическата църква и обучението на монасите. Кирил увеличава таксите на митрополитите и облекчва малките енории - това действие е доста успешно, но го прави ненопулярен сред епископите. Той подкрепя нуждата от повторно кръщение и особено на жените,<ref name="Frazee">{{cite book | last = Frazee | first = Charles | title = Catholics and sultans : the church and the Ottoman Empire, 1453-1923 | publisher = Cambridge University Press | location = London | year = 2006 | isbn = 0-521-02700-4 |pages=160–2}}</ref> защото смята [[Арменска апостолическа църква|арменските]] и римокатолическите кръщения за невалидни. Тези му позиции също пораждат недоволство сред митрополитите, които го свалят през май 1751 година и връщат на негово място Паисий II. Кирил се оттегля на остров [[Халки]].
 
Кирил обаче е подкрепян от голяма част от населението и заради регулациите на данъците и заради опозицията на Римокатолическата църква. Кирил е подпомогнат от един монах чудотворец Авксентий,<ref name="Runciman"/> който държи антикатолически проповеди, които водят до бунтове, кулминирали в насилствено завземане на Патриаршията и залавяне на Паисий ІІ.<ref name="Frazee"/> Бунтовете са смазани, но османските власти срещу 45 000 пиастра<ref name="Papadopoullos 166">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros | title = Studies and documents relating to the history of the Greek Church and people under Turkish domination | location = Brussels| year = 1952 |pages=166}}</ref> свалят Паисий и връщат Кирил на 7 септември 1752 година.<ref name="Runciman"/>
Ред 27:
 
== Оросът ==
Още от началото на управлението си Кирил се обявяна против валидността на арменското и католическото кръщение и следователно и на другите тайнства на тези църкви. Този възглед е известен като ''анабаптизъм'' (несвързан с протестантския [[анабаптизъм]]). Проблемът се корени в антикатолическата полемика, типична за XVIII век, вероятно подхранвана от страх от католически прозелитизъм. Основните и&#768;ѝ представители са Евгениос Вулгрис, [[Евстратиос Агентис]] и монахът Авксентий.<ref name="Frazee"/>
 
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714 - 1718 година, когато венециански Пелопонес ([[Кралство Морея|Морея]]) е завладян от Османската империя. Според милетската си система, османците поставят католиците под управлението константинополския патрирах, което води до многобройни приемания на православието.<ref name="Runciman"/> В 1752 година Кирил нарежда при всички случаи арменците и католиците, приемащи православието, да бъдат повторно кръщавани. На 28 април 1755 година се събира Светият Синод и формално гласува против позицията на Кирил, намирайки я за иновация, непредвиждана от древните канони и противоречаща на литургичната практика. Кирил изпраща в изгнание всички членове на Синода, които се обявяват против позицията му.<ref name="Frazee"/>
Ред 48:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Гръцки духовници]]
[[Категория:Мелнишки митрополити]]