Мазарачево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век
м интервал
Ред 18:
За името на селото има две обяснения. Според едното то произхожда от турските думи "mezar" (гроб) и "agaç" (дърво) т.е. "дърво при което има гроб", според другото - от румънската заемка "mazara" (грах, нахут), т.е. място в което се отглежда грах, нахут.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Соволяно (1949-1958), Община Жилинци (1958-1959), Община Соволяно (1959-1978), Община Драговищица (1978 - 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CC%E0%E7%E0%F0%E0%F7%E5%E2%EE&code=46108&kind=2]
 
== Население ==
Ред 60:
 
=== „Боровица“ („Усоето“) ===
Махалата е образувана от 14 по-малки махали, като най-голямата от тях е "Боровица" (населена от родовете Ризови (староселци), Коле Христови (от с. [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]]), [[род Велкови|Велкови]] (староселци), Баба Николинини, Баба Алтънини (и двата от с. [[Режинци]]), Мангуски, Костадин Христови (от с. [[Дукат (Община Босилеград)|Дукат]]). Останалите махали са : "Абикушин дол" (от родовете-староселци Венкови, Анастасови и Бежулски), "[[Тренчова махала (Ленище)]]", "Рамница" (от един род от с. [[Церовица]]), "Караджина орница" (род Стоилкови от с. [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]]), "Йовкова" (до връх Орлова чука), "Мишовица" (родове Баба Илинкини и Цековци от Каменица), "Паничарци" (род Никлинци от с. [[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]]), "Лоза" (5 рода: Карадаци от с. [[Белут]], Митовци, Лазови, Петревци и Анджакерци), "Липица" (родове Яначкови и Гавазови и един род [[цигани]]), "Благуно" (родове Атанасови (Герови) и Дядо Илиеви (и двата са староселци), "Валявиците" (също Дядо Илиинци) – староселци, "Дренье" (Дядо Атанасови) – староселци и "Синов дол" (от рода Дядо Илиинци).
 
Голяма част от жителите на махалите в Боровица поради липса на достатъчен поминък за преживяване и голяма бедност на няколко вълни се изселват в освободените земи на днешна Североизточна България - в селата на [[Община Търговище|Търговищко]], [[Община Омуртаг|Омуртагско]], [[Община Антоново|Антоновско]], [[Община Шумен|Шуменско]], и по-малко в [[Община Попово|Поповско]]. Те са наричани най-общо [[шопи]] или още кюстендилски шопи. И днес голяма част от техните наследници живеят в този край.
 
=== „Църна река“ („Присоето“) ===
Намира се в западния край на селското землище, в съседство с Долната махала на село [[Кършалево]]. Църна река е обобщаващо име и за 15 по-малки махали. През 60-те години на ХХ век тези махали са били образувани от 2 до най-много 13 къщи. Понякога в тях са живеели наследниците на един род, а в по-големите – по 3-4 рода. Имената на тези махали са : "Доларе", "Ридарци" (заселници от паланечкото село Търново), "Китина" (род Петревци от с.Кършалево), "Пешова", "Баба Янинци", "Дебели рид" (род Димиткови от с. [[Горно Уйно]]), "Митрева" (по произход от Ридарци), "Безбелийска" (род Костадинови от с. Горно Тлъмино, Сърбия), "Христо Царо" (от с. Кършалево), "Денчина падина", "Делвино" (от с. [[Дукат (Община Босилеград)|Дукат]]), "Мачище" (род Стоименови), "Ибров кръст" (род Стойновци), "Кукла" (родовете Манови, Джокевци и Цековци) и "Лъбинци" (род Стоянови).
 
== История ==