Маргарита Наварска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 41:
 
== Произход и бракове ==
[[Файл: Charles d'alencon.jpg|leftляво|150px|thumbмини|Шарл IV Алансон]]
[[Файл:Henri d'Albret (1503–1555), King of Navarre.jpg|leftляво|150px|thumbмини|[[Енрике II (Навара)|Анри II Наварски]]]]
Маргарита произхожда от Ангулемският клон на династията Валоа. Тя е дъщеря на [[Шарл Ангулем|Шарл Орлеански-Ангулем]] (фр. Charles d’Orléans; 1459 – 1 януари 1496) и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]] (фр. ''Louise de Savoie''; род. 11 септември 1476, ум. 22 септември 1531) – принцеса Савойска.
 
Ред 58:
 
== Творчество ==
[[FileФайл:Clouet Marguerite d'Orleans.jpg|thumbмини|150px|Маргарита Наварска (рисунка на Дюмонтие по картина на Клуе)]]
[[Файл:Tombe rois Navarre 1.JPG|thumbмини|upright|Надгробна плоча на Маргарита Наварска в Катедралата в гр.Лескар]]
Маргарита пише [[лирика|лирически стихотворения]], весели [[мадригал]]и, [[рондо]], [[сонет]]и, [[епиграма|епиграми]] и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против [[религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]]. По подражание на „[[Декамерон]]“ от [[Бокачо]] създава сборник от разкази под заглавието „Хептамерон“. Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на [[духовенство]]то, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива [[аскетизъм|аскетизма]] и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.
 
Ред 70:
Рязко отричане от [[Сорбона]]та предизвиква поемата „Огледало на грешната душа“ (''Le Miroir de l'ame pecheresse'', 1531), в която намира отражение лютеранския тезис за оправдание на вярата; версификацията на поемата напомня за традицията на [[Петрарка]].
 
Отглас от дискусията между [[Еразъм]] и [[Мартин Лутер]] за свободата на волята се усеща в произведението „Диалога относно формата на нощното виде́ние“ (''Dialogue en forme de vision nocturne'', 1524, публ. 1533). На смъртта на [[Франсоа I]] е посветена наситената с реминисценция от [[апостол Павел]] и [[Платон]] поема „Кораб“ (''Le Navire'', 1547). Сред другите съчинения са : „Комедия, изиграна в Мон-дьо-Марсан“ (''La Comédie de Mont-de-Marsan'', 1548); обширна преписка с брат и и други лица (публикувана през 1841). Даже фарс „Болния“ (''Le Malade'', 1535 – 1536) завършена в духа на праволинейно религиозно наставление. Голяма част от стихотворенията на Маргарита излизат в състава на сборника „Перли от перлите на принцесата“ (''Marguerites de la Marguerite des princesses'', 1547).
 
== Библиография ==