Мария-Деспина Палеологина: Разлика между версии

'''Мария-Деспина Палеологина''' ({{lang-el| Μαρία Δέσποινα Παλαιολογίνα}}, {{lang-fa|دسپنه خاتون}}, ''Деспина-хатун'') е византийска принцеса и съпруга на монголския хан [[Ибака-хан]] (1234-1282).

Мария-Деспина е незаконна дъщеря на византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] (упр. 1258-1282), от някоя си Дипловатацина.

Мария-Деспина напуска [[Константинопол]] през 1265 г., придружена от игумена на манастира „Пантократор“<ref>Van Millingen, 273</ref> и от патриарха на Антиохия, Евтимий<ref name=runciman-320/>. Когато пристигат в столицата на Илханата, те разбират, че Хулагу-хан е починал. Това налага Мария-Деспина да бъде омъжена за неговия син и наследник [[Ибака-хан]]. В монголския Илханат Мария-Деспина води благочестив живот и се ползва със значително влияние върху политиката и религиозните възгледи на монголите, голяма част от които вече били [[Несторианство|християни-несториани]]. Водач на монголските християни дотогава е другата съпруга на Ибака-хан, Дукуз-хатун, която също е християнка. След нейната смърт през 1265 г. Мария-Деспина заема мястото и&#768;ѝ на покровителка на християните в Илханата и е наречена от монголците ''Деспина-хатун''<ref name=runciman-332>Runciman, p. 332</ref>.

След завръщането на Мария-Деспина във Византия, брат и&#768;ѝ, император [[Андроник II Палеолог]], предлага ръката и&#768;ѝ на монголския княз Чарбанда, управител на Персия и бъдещ хан на монголския Илханат. В замяна на ръката и&#768;ѝ Чарбанда обещава да подкрепи Византия с тридесетхилядна войска в борбата и&#768;ѝ срещу османските турци, които заплашвали да превземат град [[Никея]]. Андроник II изпраща Мария-Деспина в Никея, за да окуражи защитниците на града и да съдейства за ускоряването на преговорите с монголските пратеници, които по това време се намирали в Никея. Мария-Деспина дори се среща с турския султан [[Осман I]], когото заплашва с монголските войски. Разбрал какво му готвят ромеите, [[Осман I]] обсажда и превзема крепостта Трикока<ref>Van Millingen, 275</ref>, която държала подстъпите към Никея, преди монголските войски да достигнат до града.

Разгневен, Андроник II отзовава сестра си обратно в Константинопол, разтрогнал годежа и&#768;ѝ за Чарбанда, и я принудил да се замонаши в константинополския манастир „Панагиотиса“, на който Мария-Деспина е и [[ктитор]]ка. Приела монашеското име Мелания, Мария-Деспина остава в манастира до края на живота си. След смъртта на Мария-Деспина църквата на манастира, носеща името ''Дева Мария'', започва да се нарича ''Църквата на Св. Мария Монголска''<ref>Janin, p. 213</ref><ref>”Istanbul”, p.111</ref>, въпреки че Мария-Деспина никога не е била канонизирана за [[светец|светица]] от [[Православна църква|Православната църква]]. По-късно турците наричат храма "Кървавата църква" (Kanli Kilise), заради голямото клане, което било извършено в нея при [[Превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] през [[1453]] г. След падането на града с разрешение на [[султан]] [[Мехмед II]] в ''църквата "Света Мария Монголска"'' продължили да се отслужват християнски литургии.

== Източници ==

== Библиография ==

* ”Istanbul”, Guides Voir, Hachette, 2003, ISBN 2-012-43633-1

* {{cite book

* Janin, Raymond (1953). ''La Géographie ecclésiastique de l'Empire byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol. : Les Églises et les Monastères''. Paris: Institut Français d'Etudes Byzantines.

* [http://www.metmuseum.org/explore/byzantium_III/glossary_i.html Maria Palaiologina]