Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област
м интервал
Ред 96:
[[Файл:Caspar David Friedrich - Wanderer above the sea of fog.jpg|мини|235п|ляво|''Пътешественикът над морето от мъгла'', худ. Каспар Фридрих, 1818; изобразявайки Възвишеното]]
 
''Писма написани в Швеция, Норвегия и Дания'' е дълбоко личен пътепис. Двайсет и петте писма покриват широк спектър от теми. От социологични размишления за [[Скандинавия]] и населението ѝ, до философски въпроси относно идентичността, до размисли за връзката ѝ с Имлей (макар той да не е споменат поименно в текста). Отразявайки силното влияние на [[Русо]], ''Писма написани в Швеция'' споделя сходни теми с ''Въжделения на един самотен пешеходец'' (1782) : „търсенето на източника на човешкото щастие, стоическото отхвърляне на материалните стоки, екстатичната прегръдка на природата, и съществената роля на чувството в разбирането.“ <ref>Favret, 104; Sapiro, 286 – 87</ref> Докато Русо в крайна сметка отхвърля обществото обаче Уолстънкрафт възхвалява домашните сцени и промишления прогрес в своя текст. <ref>Favret, 105 – 106</ref>
 
Много от писмата описват спиращия дъха пейзаж на Скандинавия и желанието на Уолстънкрафт да създаде връзка с естествения свят. Тя отдава по-голямо значение на въображението, отколкото в предишните ѝ творби. <ref>Myers, „Wollstonecraft's Letters“, 167; 180; Poovey, 83 – 84; 106; Kelly, 189 – 90</ref> Както в предишни творби, тя защитава освобождението и образованието на жените. <ref>Myers, „Wollstonecraft's Letters“, 174; Favret, 96; 120; 127</ref> За разлика от по-ранни творби, тя илюстрира вредните ефекти на търговията върху обществото, контрастирайки връзката на въображението със света с търговското и наемническо отношение лъм него, което свързва с Имлей. <ref>Favret, 119ff; Poovey, 93; Myers, „Wollstonecraft's Letters“, 177; Kelly, 179 – 181</ref> ''Писма написани в Швеция'' влияе на [[романтизъм|романтически]] поети като [[Уилям Уърдсуърт]] и [[Самюъл Колридж]], съвременници на Уолстонкрафт, които черпят от темите и естетиката на творбата. <ref>Todd, 367; Kaplan, „Mary Wollstonecraft's reception“, 262; Sapiro, 35; Favret, 128</ref>