Антифашизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г..-> г.; козметични промени |
|||
Ред 1:
'''Антифашизмът''' е убеждение, нагласа или движение за противопоставяне на [[фашизъм|фашистки]] или фашизоидни идеологии, групи, организации, управления или индивиди. Свързаният термин '''антифа''', международно „antifa“, произлиза от немското ''Antifaschismus'', някои антифашистки групи съдържат „antifa“ в наименованието си.
== Същност ==
Антифашизмът може да бъде както политическо движение, така и лична убеденост. Привържениците на антифашизма изповядват различни идеологии, от крайно леви до умерено десни. Антифашистите по света се делят най-вече на две крила – либерално и войнстващо. Либералното крило се въплъщава предимно от привърженици на парламентарната [[демокрация]] и на [[капитализма]], докато войнстващото крило се сътавя от хора, припознаващи за свои леви идеологии като [[комунизма]] и [[анархизма]]. Либералното крило акцентира на интелектуалното противопоставяне на [[фашизма]], докато войнстващото смята, че е необходима постоянна въоръжена съпротива срещу фашистите.
== Антифашизмът до края на Втората световна война ==
Антифашизмът възниква едновременно с популяризирането на фашистката идеология, но получава по-широка популярност едва към началото на [[Испанската гражданска война]] през [[1936]]-[[1939]], с назряване на опасността от [[Втората световна война]].
[[
До началото на Втората световна война водеща роля в антифашизма има войнстващото ляво крило. Сред по-важните събития са уличните боеве между [[Ротфронт]] и [[Националсоциалистическа германска работническа партия|нацистките]] щурмоваци в [[Германия]], защитната реч на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] на [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]], сформирането на [[интернационални бригади]] за участие на страната на Републиката в [[гражданската война в Испания]], изграждането на народни фронтове срещу [[фашизма]] в много европейски страни след директивата на [[Коминтерна]] от [[1935]].
По време на Втората световна война антифашизмът се въплъщава най-вече от съпротивителните движения срещу политиката на държавите от [[Оста]], развили се в почти цяла [[Европа]] и голяма част от [[Азия]]. Мнозинството от тях използват метода на въоръжената борба, но има и такива с пацифистки настроения като групата на [[Бялата роза]] в Германия. Съпротивата е доминирана от [[комунизъм|комунистическите партии]], но съществуват и съпротивителни движения с либерална насоченост като [[ЕККА]] в [[Гърция]].
== Антифашизмът след Втората световна война ==
[[
След Втората световна война за антифашистки се обявяват най-вече леви [[младеж]]ки организации (например американската [[RASH]]) и обединения на бивши дейци на Съпротивата (международното обединение [[FIR]]). Докато последните са по-скоро със затихващи функции, то от първите продължават активно да действат и да се създават нови.
== Антифашизмът в България ==
[[Файл:Теодосий Марков.jpg|дясно|мини|Паметник на антифашиста Теодосий Марков в квартал "Победа", [[Карлово]]]]
[[Българска марксистка историография|Българската марксистка историография]] определя действията на българските леви сили против публичната власт като антифашизъм още по времето на [[Юнско въстание|Юнското въстание]] през 1923 г
Съпротивата срещу властта от страна на комунистически и прокомунистически сили до 9 септември 1944 година в редица пропагандни източници се разглежда като антифашистка. През 30-те години на ХХ век [[БРП]] изпълнява директивата на [[Коминтерна]] и участва в създаването на Народен фронт. През лятото на [[1941]] година в [[България]] е поставено началото на въоръжена съпротива, осъществявана от [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]] и [[партизанско движение в България|партизански формирования]] под ръководството на [[БРП]]. През [[1943]] е създаден [[Отечествен фронт]], а същата година въоръжените отряди са обединени в [[Народоосвободителна въстаническа армия]].
Режимът, ръководен от [[БКП]] до [[1989]] г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]]. Създаден е [[Съюз на борците против фашизма]], в който членуват бивши участници във въоръжената съпротива от периода [[1941]]-[[1944]].
| |||