Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809152 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x тире-числа, А|АБ, интервал, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 13:
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на [[Възраждане]]то на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]]. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През [[1857]] г. празникът е почетен в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в [[Пловдив]] с тържествена служба в църквата „[[Успение Богородично (Пловдив)|Света Богородица]]“, а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], от [[1860]] г., в [[Скопие]]
По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката [[Вселенска патриаршия]]. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония (област)|Македония]] и [[Одрин]]ско, които са под юрисдикцията на [[Българската екзархия]], той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].
Ред 37:
Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в [[СССР]], така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, [[Киев]], [[Минск]] и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана [[Москва]].
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици – [[свети Климент Охридски]] и [[свети Наум]]. Такива монументални паметници има и в [[Охрид]], където се пазят до днес [[мощи
В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от [[Бърно]], на мястото на столицата на [[Великоморавия]], от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на [[Карлов мост|Карловия мост]] в [[Прага]], а в [[катедралата Свети Вит]] на [[Пражки град|Пражкия град]] на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
Ред 47:
== Библиография ==
* [[Иван Дуйчев|Дуйчев, Иван]][[|]]. Из старата българска книжнина, т. II, С., 1944, с. 164 и сл.
* Ангелов, Боньо. Към историята на празника на Кирил и Методий през Средните векове (В: Сборник в чест на акад. [[Александър Теодоров-Балан]], София, 1955, с. 55
* Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.
* Симеонова, Гатя. Денят на Кирил и Методий. С., Изд. на ЕИМ при БАН, 1994.
* Чешмеджиев, Димо. Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. С., БАН, 2001.
* Чешмеджиев, Димо. Култът на Кирил и Методий в Българското Средновековие. Slavica slovaca, ХLII, 2007, 1, рр. 20
* Кръстев, Лука П. Досег. 11
== Външни препратки ==
Ред 60:
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/05.24.htm „24 май“ – Ден на славянската писменост и култура]
* Лина Гергова. [https://www.etis.ee/File/DownloadPublic/6c003c89-e79e-4423-8ba8-290cace21056?name=Fail_2praznika_Lina.pdf&type=application%2Fpdf Денят на българската просвета и култура и славянската писменост и Денят на народните будители – два празника на духовността] (PDF-файл с приложена библиография).
* Тони Николов. [http://kultura.bg/web/на-един-11-май/ На един 11 май…], ''Портал
[[Категория:Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост| ]]
| |||