Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии

* Западна страна: ''„На великия български апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“''.

* Северна страна: ''„Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 г. 6 февруарий в София“''.

* Източна страна: ''„Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“''.

* Южна страна : ''„След 12-годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“''.

Предвид протоколираното решение и събития през историческата 1885 г. – Съединението и Сръбско-българската война, вероятно попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествен церемониал, се допуска, че това е станало без церемонии. Затова обаче липсва официален писмен документ, но логиката в описанията на свидетели от архива на Голяма Столична община, а също и ако се изследва внимателно текстът на речта на Стоян Заимов би могло да се намери пряко или косвено потвърждение за изпълнение на решението да се вградят тленните останки на Апостола в основите на паметника. Информацията, съхранена в Националния военноисторически музей, позволява да се направи изводът, че още през 1885 г. костите на Левски е възможно да са положени в основите на сегашния паметник. В книгата „Величието на Васил Левски“ от ст.н.с. полк. о.з. Марин Калонкин, доктор на историческите науки, бил продължително време директор на Националния военноисторически музей, са посочени архивни документи, от които могат да се направят заключения за това, че паметникът в София е и гробница-костница на Дякона. В края на 30-те години започват проучвания и разкопки то военните които допускат, че ''„костите на великия апостол Васил Левски се покоят в основите на паметника му''“. И с писмо до кмета от 12 октомври 1938 г. те искат ''„да се направят необходимите сондажи с цел да се провери“''. Общината опонира че ''„немаме никакви положителни сведения“'' за полагане на кости. Копаенето под паметника под надзора на подп. Асен Дончев трае 3 години като целта е да се стигне до ''„некакво помещение – гробница или ниша“'', за които обаче няма нито сведения, нито документи, че съществуват. То се ръководи пряко от Генералния щаб, започва през 1938 г. и завършва през 1941 г. Резултатът е, че ''„не е открито нищо“''. <ref name=":0"></ref>