Пилорик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809911 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 19:
| телефонен-код =
}}
'''
== География ==
Селото се намира на 2 километра северно от град [[Енидже Вардар]].
== История ==
В околностите на гробището на Пилорик има праисторическо селище, обявено в 1986 година за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12437&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α/Φ17/61673/2300 π.ε./31-1-1986 - ΦΕΚ 34/Β/13-2-1986 | достъп_дата = 2018-06-24 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | език = | цитат = }}</ref>
=== В Османската империя ===
[[
В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пилорики'' (Piloriki), Воденска епархия, живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Пилорик има 216 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref>
Ред 39:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Пилорик са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.</ref>
=== В Гърция ===
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Затворени са българските църкви и училища<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.184</ref>. Част от населението му се изселва в България (30 семейства в [[Горни Воден]], Асеновградско<ref>Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94</ref>) и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 45 бежански семейства и 180 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1927 година е прекръстено на Пилории, а в 1954 на Пендаплатанон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
== Личности ==
;Родени в Пилорик
* {{флагче|България}} Божин Гьорев (Георгев, 1875 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Иван Пальошев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.</ref>
Ред 56:
{{Дем Пела}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в дем Пела]]
[[Категория:История на Асеновград]]
| |||