Разлика между версии на „Право на Европейския съюз“

м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
{{Разграничение|Европейско право}}
[[КартинкаФайл:Flag of Europe.svg|мини|300px|Знаме на ЕС]]
 
'''Правото на Европейския съюз''' е уникална [[система на правото|автономна система]], имаща [[наддържавност|наддържавен характер]] за страните-членки. Системата на правото на ЕС се състои от йерархично организирани [[правна норма|правни норми]], непосредствено приложими във всяка държава-членка.
 
== Източници на правото на ЕС ==
[[Източник на правото|Източниците на правото]] в ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им :
* първично (оригинерно) право и
* вторично (производно) право.
'''Вторичното право на ЕО и ЕС''' обхваща приетите:
* ''Регламенти'' съдържащи [[правна норма|норми]] с общ характер. Те са със задължителен характер в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, т.е. не е необходимо да се транспонират в националното законодателство. С влизането си в сила, те стават действащо право върху цялата територия на ЕС;
* ''[[Директива (Европейски съюз)|Директиви]]''те обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви [[Нормативен акт|актактове]]ове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния [[правов ред]] на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
* ''Решения''та са актове, които имат конкретен адресат – [[юридическо лице|юридическо или физическо лице]], държава-членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка;
* ''Препоръки и становища'', които са формално без [[правна сила]], те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на ЕС препоръките не са напълно лишени от правно действие. Съдът изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право (виж и [[тълкуване на правото]]).