Свети Никола (Марица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м интервал
Ред 26:
 
== Местоположение, история, архитектурни и художествени особености ==
”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село [[Марица (село)|Марица]]. Намира се в югозападната част на селото. Построена е през последните десетилетия на XVI век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери : 5,4 м. дължина, 3,6 м. ширина и 3,2 м. височина. Дебелите до 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан.
 
На източната стена на църквата, отляво на [[апсида]]та, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен [[ктитор]]ски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : ''" [ Тази църква на Свети Никола по ]строи се[ ло Ма ]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман."''
 
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща [[наос]]а в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :'' "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме [[Махмуд II|султань Махмудово]] турско царство 1830 сене."''
 
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на [[нартекс]]. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961 – 1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.
Ред 42:
Долния регистър на наоса (на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан – на юг. Като проодължение на „Поклонение на жертвата“ в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св. Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията „Моление“ (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.
 
Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан [[фриз]] с медальони на светци в правоъгълни рамки – на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и Дионисий Ареопагит.
 
В [[наос]]а над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци – на южната стена : пет повредени изображения, последвани от образите на светците Евстатий, Агапий и още едно повредено изображение, на северната стена : медальони на светците Мисаил, Азарий, Трифон, бюстово изображение на Свети Никита и отново медальоне на светците Яков Персиец, Мина, Виктор и Викентий.
 
Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена „Благовещение“, разположена от двете страни на апсидната конха : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно – Дева Мария. На южната стена следват сцените „Рождество Христово“, „Сретение Христово“, „Кръщение Христово“, „Възкресение Лазарово“, „Влизане в Йересалим“ (Цветница, Впод господен). На северната стена са сцените „Съдът на Пилат“, „Разпятие Христово“, „Оплакване“, „Жените мироноски на гроба“ (Камък господен) и „Възкресение“ (Слизане в ада). Композицията „Възнесение“ е разделена на две части : – долната част „Възнесение : Богородица и апостолите“ е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената „Благовещение“, а горната част „Възнесение Христово“ е в зенита на свода. В зенита на свода следват главната композиция „Христос Пантократор“ (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица, Йоан Кръстител и ангели и западно от него – по малко изображение на „Христос Емануил“ (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци – на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей, Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.
 
Стенописите от XVI век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.
 
Стенописите от XIX век в пристройката са изпълнени от самоковски зографи, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795 – 1854). Върху зенита на свода са изобразени „Христос Ангел от Великия съвет“ и „Йоан Предтеча“. На северната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : „Ръкополагане за дякон“, „Ръкополагане за епископ“ „Св.Никола избавя трите девици от блудство“ и „Св.Никола разрушава идолите“ и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Мойсей, Давид, Илия, Елисей и Исай.
 
На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : „Свети Никола спасява давещия се“, „Св.Никола спасява кораб от потъване“, „СвНикола се явява на цар Константин“ и „Св.Никола избавя тримата невинни от смърт“ и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.
 
Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).
Ред 72:
== Литература ==
* Захариев, В. Една забравена старина, в-к Мир, бр.7622, 19.XI.1925 г.;
* Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В : ИБАИ, V/1928 – 29, с.338 – 340;
* Божков, Атанас, Два ценни паметника на българската монументална живопис от XVI и XVII век. – Изкуство, XV/1965 г.,№ 9, с.3 – 12;
* Панайотова, Д. Старата църква в с.Марица, В : Арх., VII/1965 г., бр.4, с.20 – 30;
* Венков, В., Консервация на църквата „Св.Никола“ в с.Марица, МПК, VII/1967, № 1;
* Каменова, Т. Научно мотивирано предложение за обявяване стенописната украса на църквата „Св.Никола“ в с.Марица – Самоковско за паметник на изобразителното изкуство, ИПК, София, 1968 г.;