Свети Никола (Марица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 26:
== Местоположение, история, архитектурни и художествени особености ==
”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село [[Марица (село)|Марица]]. Намира се в югозападната част на селото. Построена е през последните десетилетия на XVI век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери
На източната стена на църквата, отляво на [[апсида]]та, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен [[ктитор]]ски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща [[наос]]а в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на [[нартекс]]. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961 – 1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.
Ред 42:
Долния регистър на наоса (на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан – на юг. Като проодължение на „Поклонение на жертвата“ в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св. Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията „Моление“ (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.
Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан [[фриз]] с медальони на светци в правоъгълни рамки – на южната стена
В [[наос]]а над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци – на южната стена
Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена „Благовещение“, разположена от двете страни на апсидната конха
Стенописите от XVI век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.
Стенописите от XIX век в пристройката са изпълнени от самоковски зографи, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795 – 1854). Върху зенита на свода са изобразени „Христос Ангел от Великия съвет“ и „Йоан Предтеча“. На северната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола
На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола
Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).
Ред 72:
== Литература ==
* Захариев, В. Една забравена старина, в-к Мир, бр.7622, 19.XI.1925 г.;
* Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В
* Божков, Атанас, Два ценни паметника на българската монументална живопис от XVI и XVII век. – Изкуство, XV/1965 г.,№ 9, с.3 – 12;
* Панайотова, Д. Старата църква в с.Марица, В
* Венков, В., Консервация на църквата „Св.Никола“ в с.Марица, МПК, VII/1967, № 1;
* Каменова, Т. Научно мотивирано предложение за обявяване стенописната украса на църквата „Св.Никола“ в с.Марица – Самоковско за паметник на изобразителното изкуство, ИПК, София, 1968 г.;
|