Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
интервал
м (linterrors)
м (интервал)
Регентката [[Елизабета Котроманич]] е отвлечена и убита; за което хвърлят вината върху братовчед и – Твърдко Котроманич, но има съмнения за участие в плана на самия Сигизмунд. Така, въпреки че е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. Сигизмунд губи доверието кралица Мария до нейната смърт през 1395 г. и те живеят разделени.
 
През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хорватската фамилия, а Твърдко Котроманич умира при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397 година. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.
Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.
 
След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на [[Сигизмунд Люксембургски]] за [[крал]] на [[Бохемия]], напълно неприемливо за радикалите. Свещеният Римски император Сигизмунд е на път да постигне плана си, заложен още преди Констанцкия събор и пред него стоят само християнските фундаменталисти, крайно несговорчивите [[таборити]]. След неуспеха на гражданската война в Чехия и на кръстоносните походи Сигизмунд ще получи бохемската корона от самите хусити [[битка при Липан|при Липан]] през 1434 г. След като научава резултата от битката, Сигизмунд заявява, че „чехите могат да бъдат победени само от други чехи“<ref>The Battles of the Hussite Wars : http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Hussite_Battles_and_Significant_events.htm</ref>.
 
Политическият успех на Сигизмунд Люксембургски е безспорен. Не е категорична ролята му при съда и екзекуцията на Ян Хус, защото Сигизмунд отсъства при произнасянето и изпълнението на присъдата от кардинал Колона. Факт е обаче, че чешките реформатори въстават именно срещу Сигизмунд като убиец на Хус, а унгарският крал максимално се възползва от мъченичеството и хусизма, като през следващото десетилетие на хуситски войни се легитимира като основен защитник на християнството срещу еретиците.
 
=== Наследство ===
След управление без военни победи, но със серия политически успехи Сигизмунд умира в [[Зноймо]], [[Моравия]] като носител на титлите Свещен Римски император, Крал на Германия, Италия, Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Рама, Сърбия, Галиция, Лодомерия, Кумания и България, Принц на Силезия и Люксембург, Маркграф на Бранденбург, Лузация и Моравия<ref>Средновековни ''унгарски'' документи : http://www.1000ev.hu/index.php?a=3&param=564</ref>. Той не осигурява мъжки наследник за нито една от многобройните си титли, като смъртта на Мария Унгарска временно предизвиква династична криза. Погребан е в [[Орадя|Нагиварад]] до [[Ласло I|Свети Ласло]], негов модел за християнски монарх. За свой наследник Сигизмунд обявява зет си [[Алберт II (Германия)|Алберт Хабсбург]] .
 
== Вижте също ==