Разлика между версии на „Словенски език“

м
интервал; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-От тогава +Оттогава))
м (интервал; козметични промени)
|SIL=SLV
}}
'''Словенският език''' (''slovenščina'') принадлежи към групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]].
 
За неговата фонетика са характерни рефлексите ''č'' < ''*tj'' (koča < kątĭa) и ''j'' < ''*dj'' (meja < medĭa), а за морфологията му — запазеното ''двойствено число''. Той е официален език в Република [[Словения]]. На него говорят още и словенските малцинства в Североизточна [[Италия]], Югоизточна [[Австрия]] и [[Унгария]]. Словенският език, по броя на хората, които говорят на него, е сред най-малките [[славянски езици]] – използват го едва около 2 млн. души. Обаче, по отношение на диалектите, той е може би по-интересен и от големите славянски езици: в него има повече от 40 наречия и говори, разделени в седем основни диалектни групи: ''корошка'', ''приморска'', ''ровтарска'', ''горенска'', ''доленска'', ''щаерска'' (щирийска) и ''панонска''. Това деление е резултат на хилядолетното историческо развитие, насочвано и определяно от много вътрешни и външни фактори, за много от които можем само да предполагаме. Един от тях е самото заселване на словенците от две посоки, и, вероятно, от две различни славянски племена – от север през [[Карпатите]], и от югоизток по [[Сава (река)|Сава]] и [[Драва]] нагоре.
150–200 години, ако не и повече, след заселването на алпийските славяни в днешните словенски земи започва втори период в развитието на езика на алпийските славяни. Започват да се извършват някои промени, които са израз на живите развойни тенденции, започнали още в праславянския език. Освен това, влияние има и коренното население, асимилирано от алпийските славяни, но внесло в техния език някои особености от своите неславянски езици.
 
Сред новите явления, решително оказали влияние върху по-нататъшния развой на езика на алпийските славяни, е ''депалатализацията'' на вокалната и консонантната система, изиграла важна роля изобщо на цялата територия на южнославянските племена. Последиците от тази промяна са драстични – премахва се съществената разлика в изговора на съгласните пред предни и задни гласни (''t’i'' : ''ta'' > ''ti''/''ta''). Друга съществена промяна е съкращаване на праславянското дълго акутно ударение.
 
Около [[8 век]] настъпват още две важни фонетични промени. Първата е [[метатеза на ликвидните съгласни|метатезата на ликвидните съгласни]] ''tert'', (''t'')''ort'', ''telt'', (''t'')''olt'' в ''trět'', (''t'')''rat'', ''tlět'', (''t'')''lat''. Другата е промяната на ''d’'' в ''ĭ'' > ''j'', характерна освен за алпийския славянски, също и за кайкавските и някои чакавски диалекти.
През периода от [[14 век|14]] до [[16 век]] словенският език претърпява още дълбоки промени и се раздробява още повече в диалектно отношение. Всичко това е във връзка с тогавашната феодална и църковна раздробеност на словенските земи, която пречи за по-интензивни взаимоотношения между хората. По тази причина, езиковите явления, породени през този период, често не обхващат по-широки територии, освен онези явления, които все още са латентно общославянски. Особено характерни през този период са първите по-изразителни явления в развитието на кратките гласни, за които е характерна тенденцията към редукция. Така например краткият ''ě'' в част от словенската езикова територия преминава в ''i'' (''sněga'' > ''sniga'', ''krěpak'' > ''kripak''), подобно се случва и с краткото ''i'', което пред сонорни преминава в ''ə'' (''hodił'' > ''hodeł'' = ''hodəł''). Изгласното (краесловно) кратко -''o'' преминава в -''u'' (''žito'' > ''žitu''). От този период е познато и явлението вокална хармония, изразяващо се в това, че кратката гласна става много зависима от характера на дългата и ударената гласна. В този период неудареното ''a'' след мека съгласна понякога се асимилира в ''e'' (''hiše''), както и краткото ''ü'' < ''u'' се делабиализира в ''i''.
 
През този период настъпват важни промени и в системата на дългите вокали. Дългият словенски полугласен, появил се около 11 век, едновременно с удължаването на всички кратки низходящи вокали, започва да се развива към пълен вокал и към 13–14 век се превръща в такъв. Обаче вокализацията не е еднаква по цялата словенска територия, а е разделена на две от диалектите: в цялата южна и западна част се променя в ''a'', а в цялата северна и източна част – в ''e'' (''məh'' > ''mâh'' : ''mêh''). Малко по-късно същото се случва с удължения новоударен (акутен) полугласен, освен в крайните източни части на словенската езикова територия, където остава кратък и също се вокализира в ''e''.
 
Към дотогавашните дълги ударени гласни се присъединява и групата на краткоакцентуираните вокали (стари и нови кратки акути), които приблизително от 14 век започват да се удължават в средата на думите, на по-голяма част от словенската езикова територия: ''br`ěza'' > ''brě´za'', ''nèsəł'' > ''nésəł''. Освен това, дифтонгите ''eĭ'' и ''oŭ'' още през 14 век се монофтонгизират на част от словенската езикова територия: ''eĭ'' > ''e'' и ''oŭ'' > ''o''/''u'', а на останалата част продължават да съществуват като дифтонги, но по-късно се диференцират в ''aĭ'' и ''aŭ''.
През втората половина на 16 век разпространението на протестантството дава стимул за издигането на словенския до ранг на книжовен език. Появяват се първите печатни книги. Въпреки отдалечаването на книжовния език от говоримия поради нови процеси на фонетични промени в диалектите особено през 17 и 18 век, в произведенията на словенските книжовници все пак намира отражение развоят на звуковата, граматичната и лексикалната система на езика.
 
Основателят на словенския книжовен език, епископ Примож Трубар, развива своята преводаческа и издателска дейност в [[Тюбинген]] ([[Германия]]). Трубар издава ''Catechismus'' ([[1550]]), ''Abecedarium'' и ''Calendarium'' ([[1551]]), превод на Новия завет ([[1557]]–[[1560]]), псалтир ([[1566]]) и други религиозни книги — проповеди, ''Cerkovna ordninga'' ([[1563]]) и др. В основата на неговия език ляга говорът на Любляна и околностите и&#768;ѝ, които се намират между доленския (роден на Трубар) и горенския. Езикът на Трубар е силно повлиян от [[немски език|немския език]].
 
Последовател на Трубар е [[Юрий Далматин]] ([[1546]]–[[1589]]), който пише на по-чист словенски и усъвършенства правописа и издава първия пълен превод на словенски на [[Библия]]та ([[1584]]).