Разлика между версии на „Софийски санджак“

м
интервал; козметични промени
(XVII)
м (интервал; козметични промени)
'''Софийският санджак''' ({{lang-tr|Sofia Sancağı}}) е административно-териториална единица в [[Османската империя]] със седалище град [[София]], просъществувала от 1393 г. до създаването на [[Княжество България]] през 1878 г.
 
== История ==
Първият [[санджакбей]] на Софийския санджак е Балабан бей, по-известен като "покорителя на София".<ref name="Gradeva, Rosit︠s︡a 2004 34">{{cite book | title=Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities | publisher=Isis Press | author=Gradeva, Rosit︠s︡a | year=2004 | page=34}}</ref>
 
С разрастването на Османската империя, центърът на санджака става и седалище на [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]]. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910 души общо) са мюсюлмани.<ref>{{Citation |last=Minkov |first=Anton|title=Conversion to Islam in the Balkans : Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670 – 1730 |url=http://books.google.rs/books?id=zQsB_AghBKkC&pg=PA49&dq=sancak+sofia&hl=en&sa=X&ei=6XvXUNzTJajk4QTV3IGAAg&redir_esc=y#v=onepage&q=sancak%20sofia&f=false |series=Ottoman Empire and its heritage |volume=30 |year=2004 |publisher= Brill |location=Boston |isbn=9789047402770 |oclc= 191947039 |page=49 }}</ref><ref>{{cite book | title=The poetics of Slavdom | publisher=Peter Lang | author=Zlatar, Zdenko | year=2007 | page=750 | quote=For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.}}</ref> В края на XVI и през първата половина на XVII век град [[Ниш]] с околията си е част от Софийския санджак.<ref>{{cite book | title=Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700 – 1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459 – 1878) | publisher=Prosveta | author=Mirčetić, Dragoljub | year=1994 | page=139 | quote=Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку}}</ref> В периода 1846-1864 г. обаче е обратното, тъй като целият Софийски санджак става част от [[Нишки еялет|Нишкия еялет]],<ref name="narratives">page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene</ref><ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref> а от 1864 до 1878 г. [[Нишки санджак|Нишкият санджак]] и Софийският санджак са част от [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]].<ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref>През XVII в. в Софийския санджак има 337 [[зиамет]]лии и 174 [[тимар]]иоти<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_21.htm Константин Иречек, История на българите, стр.478]</ref>.
== Източници ==
<references />