Средно градище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м интервал
Ред 28:
Бащината му къща се намирала там, където сега е дворът на Хр. Стрелчев. Тук той построява голяма стая, в която черкува и учи децата от селото на четмо и писмо. Учителствал е няколко години, но докога - не е известно. В „Летописната книга на училището”, водена тогава от учителят Миньо Попантов пише следното: ”''Според сведенията на старите хора първата килия в селото ни е открита от Паисий.''” Бащата на Миньо Попантов - свещеникът Антон Илиев, пише следното: ”''Отец Паисий е родом от с.Банджиларе, от семейството на Инелските, чист православен българин. В буйната си младост ходил в Русия и оттам пренесъл той кръст седефлията, ходел в Рилския манастир, подстригал се в монашески чин и се завърнал пак в родното си село Банджиларе, където отворил училище в 1810 г.''”
 
В ”Рилската преправка на История славянобългарска” Боньо Ст. Ангелов допълня биографията на нашия герой със следните сведения : ”''Преди да замине за Русия, той е бил бакалин в дюкяна на Таньо Терзията. Буден и буен българин, Паисий е бил преследван от беговете в с.Марково и бил принуден да избяга за спасение на живота си в Русия, а след това в Рилския манастир изучава черковнославянски език и овладява гръцкия език''.”
 
По-нататък Боньо Ангелов продължава : "''Паисий Рилски е познат с още един ръкопис от 1917 г., който се намира в Окръжния музей в гр. Стара Загора. Този ръкопис има 62 пагинирани листа, освен тях в началото има още 3 листа, а в края - още един лист. Книгата е хубаво подвързана с орнаментирана кожа.''"
 
Годината 1825, когато пише ”Рилската преправка”, е последната вест за Паисий Рилски. Не знаем и дали той е написал други, освен посочените две книги. Може би заминава за Хасково с Рилския монах Агапий, където разгръщат широка просветна дейност.