Страшо Пинджур: Разлика между версии

| роден-място = [[Струмица]], [[Царство България]]<ref>Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. [http://a1on.mk/archives/539955 A1ON, 15/10/2015.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=RtcxAAAAMAAJ&q=%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D1%9F%D1%83%D1%80+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BE+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0&dq=%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D1%9F%D1%83%D1%80+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BE+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjilpK95OXUAhUBxxQKHcqNAG4Q6AEIJjAB Bugarskiot teror i otpor vo Skopskiot zatvor: seḱavanja, Edicija Memoari, Author Dučo Krango, Arhiv na Skopje, 1986, str. 28.]</ref><ref>Od Kajmakčalan do Fuštani, Biblioteka Naše revolucionerno minato : Edicija Memoari, zapisi, razkazi, hroniki, Author Dimo Jančevskiр Naša kniga, 1976, str. 20.</ref>

== Биография ==

Роден е на 3 март 1915 г. в [[Струмица]], тогава в България. Син е на тиквешкия войвода [[Димитър Пинджуров]], загинал като български подофицер при Криволак.<ref>[http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=0507B8A61D78C245AD28B5B51007F604 Македонија и македонскиот народ во царско писмо од 1689 година, в. Вечер, 17.09.2011 г.]</ref> Негов кръстник е войводата [[Христо Чернопеев]]. След войните Струмица е предадена на Сърбия, а майка му се жени повторно Така Пинджур се връща в родното на баща му [[Ваташа]], където е отглеждан от баба си.

Като сирак получава държавна стипендия и учи в [[Крагуевац]], където в гимназията влиза в контакт с леви партийни дейци. Следва в [[Юридически факултет (Белградски университет)|Юридическия факултет]] на [[Белградски университет|Белградския университет]], където е секретар на нелегалната студентска организация „Вардар“. Става близък приятел на [[Иван Рибар]], с когото участват в редица партийни демонстрации. Прави неуспешен опит да участва в [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]], а заради комунистическата си дейност е арестуван от сръбските власти.

След разгрома на [[Кралска Югославия]] по време на [[Втора световна война]] Страшо Пинджур влиза в конфликт с [[Методи Шаторов]], а в края на 1941 година става член на ръководството на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на комунистическата партия за Македония]]. През август 1942 година инструкторът на [[ЦК на ЮКП]] [[Добривое Радославлевич]] подготвя новия областен комитет в лицето на [[Кузман Йосифовски]], [[Борко Темелковски]], [[Мара Нацева]] и Страшо Пинджур<ref name ="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>. Пинджур става член на главното ръководство на партизанските отряди във Вардарска Македония и на новооснования регионален комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] през декември 1942 година. Същия месец е арестуван заедно с [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]]<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce452/Tekst40.htm Анита ДИМОВА, „Мирче Ацев, народен херој - 60 години од смртта“, Македонско сонце, 2003 г.]</ref> от българската полиция. Подложен е на изтезания.<ref name ="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref> Умира от мъченията в затвора в Скопие на 4 януари 1943 година.<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce453/Tekst40.htm Анита ДИМОВА, „Страшо Пинџур, народен херој, 60 години од смртта“, Македонско сонце, 2003 г.]</ref> Посмъртно на негово име е кръстен [[Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“|Народоосвободителният батальон „Страшо Пинджур“]].