Разлика между версии на „Рефлекс“

м
препратка; форматиране: 3x кавички, 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
м (се явява ---> е; козметични промени)
м (препратка; форматиране: 3x кавички, 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor))
{{Обработка|форматиране, категоризиране, меп}}
 
'''Рефлексът''' е основна форма на [[нервната система.]] Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - – например свиването или разширяването на [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други. Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не [[смърт|загине]]. <ref>"Физиология„Физиология на човека"човека“, ИК "Медицина„Медицина и физкултура"физкултура“ С. 1980, Е. Б. Бабски и колектив</ref>
[[Файл:Greifreflex.JPG|мини|210px|Хватателен рефлекс у бебето]]
 
== Видове рефлекси ==
 
Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. Според биологическото си значение са отбранителни, хранителни, полови, ориентировъчни и пространствени. В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на [[екстерорецептори]], интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). Класифицират се и в зависимост от това кои отдели на главния мозък са нужни за осъществяването им.
 
Кората на големите полукълба и подкоровите образувания, са висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава [[Иван Сеченов]] (1863) в книгата си "Рефлекси„Рефлекси на главния мозък"мозък“. Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа са отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни) и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-добро приспособяване на животните към околната среда.
 
Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Te са видови рефлекси и са характерни за всички представители на дадения вид, могат да бъдат прости и сложни. Простите се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните се отнасят [[инстинкт]]ите. Условни рефлекси - – приспособяването на животните в процеса на адаптация към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в [[онтогенезата]] придобити форми на поведение.
 
== Източници ==