Електронна лампа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м . .->. ; козметични промени |
|||
Ред 4:
== История ==
[[
През 1894 година американският изобретател [[Томас Едисън]] установява, че между нагрятата жичка на [[Лампа с нажежаема жичка|електрическа крушка]] и поставена в нейния балон положително заредена плочка ([[анод]]) протича ток. Макар че не виждал конкретно приложение на откритието, Едисон го патентовал. Тогава електроните все още не били известни. През 1899 година немските физици Гайтел и Елснер, конструират първата вакуумна [[фотоклетка]], работеща на същия принцип. При нея [[катод]]ът не е бил нагреваема жичка, а слой от натрий и калий, свързан към минуса на външен токоизточник. Ток между катода и свързания с плюса на външния източник анод протичал при осветяването на катода.
Ред 16:
При това положение би могло да се предположи, че от загрятия до работна температура катод на една лампа във всички посоки се излъчват потоци електрони. Това обаче не е съвсем така. Електроните са отрицателно заредени частици, следователно веднага щом напуснат катода, неговият електрически потенциал става положителен (поради това, че вече има недостиг от електрони). Така полученото положителното напрежение привлича обратно отрицателно заредените електрони като те създават около катода „елекронен облак“.
Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които излитат от жичката. Това е най-простата електронна лампа, наречена ''[[диод]]'', тъй като тя съдържа два електрода:
Способността на нагрятия катод да излъчва електрони се нарича ''емисия''. При продължителна работа на лампата емисията ѝ намалява. Поради тази причина с течение на времето работата на електронните лампи се влошава и практически тя има ограничен срок на експлоатация.
Ред 27:
== Ламповата техника днес ==
През 50-те години започва и през 60-те години бурно се развихря „революцията“ в електрониката. Много бързо електронните лампи са заменени от полупроводникови прибори – транзистори и интегрални схеми, които в първите години не ги превъзхождат по качествени параметри, но значително намаляват габаритите на радиоапаратурата, разхода на енергия и позволяват производството на много широка гама електронни изделия от изчислителната техника, радиотехниката и телевизията, комуникационната техника, радиоавтоматиката и др. при значително повишена надеждност. Транзисторната техника се налага на пазара благодарение на ниските си цени, възможността за масово производство и бързия технологичен напредък. Първоначално ниските технически параметри на транзисторите (шум, изкривявания и др.), са многократно подобрени в течение на времето (в това число и чрез изобретяването на нови типове като ''полевите и MOS транзисторите)'', но въпреки всичко качествата на електронните лампи при някои специфични приложения - например като усилвателен елемент в аудиотехниката остават ненадминати и дори през 80-те години, след появата на компактдисковете, започва
Изкривяванията на сигнала, произвеждани в ламповите усилватели, представляват четни хармоници, докато транзисторите добавят нечетни хармоници. Опростено казано, четен хармоник излъчва звук, който има същия тон като основния, но една октава по-висок, докато нечетен хармоник излъчва друг тон от гамата, който макар и много слабо, влошава звученето. Затова изкривяванията, внасяни от електронните лампи, се понасят по-търпимо от човешкия слух, като много разпространено мнение е . че правят звука по-приятен за слушане. Хармониците се появяват, разбира се, главно при силен аудиосигнал, когато синусоидите започват да се подкастрят отгоре и отдолу.
Ред 57:
== Системи за обозначаване ==
[[
[[
[[
[[
Крупните производители на електронни лампи са създали системи за обозначаване, които дават първоначална информация по отношение на отоплението на катода, броя на електродите, отразяващи основните функции на лампите и вида присъединителен цокъл. Поради това има европейска, американска, британска, съветска и други обозначителни системи. В периода на масовото използване на електронни лампи фирмите производителки създаваха подробни каталози. В тях се дават не само основните електрически параметри, габарити и присъединителен цокъл, но и волт-амперни характеристики, както и препоръчителни електрически схеми за свързване и създаване на оптимални работни режими.
Ред 118:
* 171 до 175 – RFT-Gnomröhrenreihe
* 180 до 189 – новал цокъл
* 190 до 199 – пико цокъл – 7 пина
* 200 до 209 – декал цокъл
* 280 до 289 – новал цокъл
* 500 до 599 – магновал цокъл
* 800 до 899 – новал цокъл
* 900 до 999 – пико цокъл – 7 пина
{| class="wikitable"
|+ Таблица на някои използвани присъединителни цокли за европейски електронни лампи
Ред 133:
| Европа цокъл -4 щифта (пина) на бакелитов цокъл
| Разположение на щифтовете в ъглите на квадрат, <br /> размер на щифтовете – ø 4 mm, <br />разстояние между противоположни изводи на около 16 mm
| [[
| [[
|-
| Цокъл с гнездо за външен контакт (5-пинови контакти на ръба на ламповия цокъл, който влиза дълбоко в монтажния цокъл – гнездо с външна контактна основа)
| Пин контактите са разположени в две зони, пин №1 е разположен на 3 часа според циферблата на часовник, и броенето е обратно на часовниковата стрелка, <br /> контактните пинове са разположени в сектори от кръга под ъгъл 3 × 60° и 2 х 90°, <br /> ø на контактния цокъл около 20 mm.
| [[
|
|-
| Цокъл с гнездо за външен контакт (8-пина)
| Пин контактите са разположени в две зони, пин №1 е разположен на 2 часа и 30 минути според циферблата на часовник, и броенето е обратно на часовниковата стрелка, <br /> контактните пинове са разположени в сектори от кръга под ъгъл 3 × 30° и 5 × 54°, <br /> ø на контактния цокъл около 26 mm.
| [[
| [[
|-
| Стоманен (метален) (Y8A) (8 щифта)
| Пин №1 е разположен на 5 часа според циферблата на часовник, и номерирането следва посоката на часовниковата стрелка, <br /> двуполюсни групи, всеки под ъгъл 26° 50' от окръжността<br /> ø 28 mm
| [[
| [[
|-
| Октален цокъл (K8A) (8 щифта)
| Пин №1 е първият до водещия ключ и номерирането е по посока на часовниковата стрелка, <br /> щифтовете са разположени по окръжността под ъгъл от 45°, <br /> Ø 17.45 mm
| [[
| [[
|-
| Локтал цокъл (W8A) (8 щифта)
| Пин №1 е разположен на 1 часа от часовниковия циферблат спрямо водещия ключ, следващите са номерирани по посоката на часовниковата стрелка <br /> щифтовете са разположени по окръжността под ъгъл от 45°, <br /> ø 17.5 mm
| [[
| [[
|-
| Римлок цокъл (B8A) (8 щифта)
| Пин №1 е разположен на 1 часа от часовниковия циферблат, следващите са номерирани по посоката на часовниковата стрелка, <br/> разположени по окръжността под ъгъл от 45 °,<br /> ø 11,5 mm
| [[
| [[
|-
| Пико цокъл (B7G) (7 щифта)
| Пин №1 е разположен на 7 часа и 30 минути според циферблата на часовник, следващите са номерирани по посоката на часовниковата стрелка, <br /> разположени са в сектори от кръга с ъгъл от 45 °, пин 8 е свободен и е водещ ключ,<br/> Ø 9,53 mm
| [[
| [[
|-
| Новал цокъл (B9A) (9 щифта)
| Пин №1 е разположен на 7 часа според циферблата на часовник, номериране на останалите контактни щифтове е по посоката на часовниковата стрелка, <br /> разположени са в сектори от кръга с ъгъл от 36 °, пин 10 свободен и е водещ ключ, <br /> Ø 11.9 mm
| [[
| [[
|-
| Магновал цокъл (9 щифта)
| Пин №1 на 7 часовник, според циферблата на часовник, номериране на часовниковата стрелка,<br /> разположени са в сектори от кръга с ъгъл от 36°, пин 10 е свободен и е водещ ключ,<br /> ø 19 mm
| [[
| [[
|}
| |||