Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м . .->. |
||
Ред 98:
Театър Аполо отворя врати на 125-та улица на 26 януари 1934 година. Зала за танци „Савой“, на Ленъкс Авеню, била уважавано място за танцуване на суинг и била обезсмъртена в популярната за онзи период песен „Отбивайки се в Савой“ През 1920 – 1930 г. между Ленъкс и 7-мо авеню в Централен Харлем работели над 125 развлекателни места включително контрабандни заведения, винарски изби, кафенета, таверни, ресторанти, закусвални, салони за почивка, театри, танцувални зали и барове. Макар и музикантите и писателите от Харлем като цяло да са добре запомнени, общността също е давала подслон на много актьори и театрални компании. През 1936 г. Орсън Уелс продуцира известния си черен „Магбет“ в театър „Лафает“ в Харлем. Големи театри от края на XIX началото на ХХ век били събаряни или превръщани в църкви и в гетото липсвало постоянно място за представления до създаването на театър „Гейтхаус“.
След Втората световна война Харлем престава да бъде дом за мнозинството ню-йоркски афроамериканци, но си остава културна и политическа столица на афроамериканския Ню Йорк. Характерът на общността се променя в годините след войната, тъй като средната класа афроамериканци напуска и се установява във външните предградия, главно Куинс и Бруклин. Процентът на афроамериканци в Харлем достига своя връх през 1950 г. – 98,2%. След това испанците и впоследствие белите вдигат техния дял
[[Файл:Church of the nazareth.jpg|мини|210px|Църквата „Назарет“ на 144 улица и терасата „Хамилтън“. Сградата представлява изгорена до основи постройка.]]
| |||