Филм: Разлика между версии

Развитието на анимираните изображения до 1895 година понякога се нарича с общото наименование „[[предкино]]“.<ref>{{cite book | last = Echt | first = Hermann | coauthors = Anne Echt | year = 1993 | title = Pre-cinema history : an encyclopaedia and annotated bibliography of the moving image before 1896 | publisher = Bowker-Saur | location = London | isbn = 978-1-85739-056-8 | lang = en}}</ref> Терминът е въведен от някои историци на киното, за да опише „първите форми на киното, т.е. тези, които предшестват етапа на киноиндустрията. В действителност предкиното предшества кинематографа, но вече е кино.“<ref>{{cite web | last = Eizykman | first = Laudine | coauthors = Guy Fihman | url = http://www.revue-cinemas.umontreal.ca/vol001no03/05-predal.htm | title = Le Cinéma holographique: les expérimentations de Claudine Eizykman et Guy Fihman | work = revue-cinemas.umontreal.ca | publisher = La Revue du cinéma | accessdate = 2008-03-01 | lang = fr}}</ref>

С подобренията във фотографските стативи през следващите години много експериментатори се насочват към филмите. През 1891 година [[Уилям Кенеди Диксън]], служител на [[Томас Едисън]], изобретява кинетографа – камера, която заснема филми, предназначени за гледане през [[кинетоскоп]]. Системата използва целулоидни филми, които се навиват на цилиндър, за да се подобри качеството на заснемане.<ref>{{cite book | last = Rossell | first = Deac | year = 1998 | title = Living Pictures: The Origins of the Movies | publisher = State University of New York Press | location = Albanie | pages = 63 – 64 | isbn = 978-0-7914-3767-4 | lang = en}}</ref><ref>{{cite book | last = Braun | first = Marta | year = 1994 | title = Picturing Time : The Work of Étienne-Jules Marey | publisher = University of Chicago Press | location = Chicago | pages = 189, 404 | isbn = 978-0-226-07173-2 | lang = en}}</ref> Първите филми, които имат продължителност едва няколко секунди, са заснети от самия Диксън в студиото на Едисън [[Блек Мария]] и описват всекидневни случки – „[[Кихането на Фред От]]“, „[[Карменсита]]“, „[[Боксиращи се котки]]“.

На 12 февруари 1892 година [[Леон Були]] патентова система, наречена „Кинематограф Були“, която използва неперфориран филм. На [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Чикаго]] през 1893 година Едуард Майбридж показва множество прожекции на „Наука за животинското движение“, за които използва зоопраксископ, които стават първите платени прожекции в историята на киното.<ref name="Clegg"/> През същата година и също на Световното изложение Едисън представя за пръв път пред публика кинетоскопа, а след това го показва и в Европа, където той му донася голям успех. Много изобретатели се опитват да конструират подобни прожекционни устройства, използвайки [[магически фенер]],<ref>{{cite book | last = Appelbaum | first = Stanley | year = 1980 | title = Chicago Worlds Fair of 1893 : A Photographic Record | publisher = Dover | location = New York | pages = 116 | isbn = 978-0-486-23990-3 | lang = en}}</ref> тъй като Едисън няма международен патент. Сред тези от тях, постигнали успех, са [[Йожен Лост]] с неговия [[ейдолоскоп]] и [[братя Люмиер]], които на 13 февруари 1895 година патентоват [[кинематограф]]а.