Фридрих Хайек: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 75:
В труда ''„Използването на знанието в обществото“'' (1945) Хайек твърди, че ценовият механизъм служи, за да подели и синхронизира местното и личното знание, позволявайки на членовете на обществото да постигнат разнообразни и сложни резултати по принципа на спонтанното самоорганизиране. Хайек измисля думата „[[каталаксия]]“, която означава „самоорганизирана система на доброволно съдействие“.
 
Според Хайек, ценовият механизъм не е съзнателно творение на човека, а по-скоро спонтанен ред; „това, което е човешко действие, но не с човешки замисъл“. Така Хайек поставя ценовия механизъм на едно равнище с [[Език (езикознание)|езикезика]]а, например. Този начин на мислене го кара да размишлява за това, как [[мозък]]ът на човека би могъл да се пригоди към това развито поведение. В ''„Сетивният ред“'' (1952) той предлага, независимо от [[Доналд Хеб]], [[конекционизъм|конекционистката]] хипотеза, която е в основата на теорията на [[невронна мрежа|невронните мрежи]] и на значителна част от съвременната [[невропсихология]].
 
== Хайек и консерватизмът ==
Ред 87:
През [[1947]] Хайек е един от инициаторите за създаването на обществото [[Мон Пелерин]]. Това е група от класически либерали, които се опитват да се противопоставят в много области на това, което за тях е „социалистическо“. Дълги години техните усилия остават в „интелектуалните покрайнини“, но от 70-те години те получават все по-голямо внимание.
 
В речта си през 1974 г. на банкета при връчването на [[Нобелова награда|Нобеловите награди]] Хайек, чиито трудове подчертават погрешимостта на личното знание за икономическите и социалните разпоредби, изразява своето лошо предчувствие за издигането на икономиката като точна наука, редом с [[физика]]та, [[химия]]та и [[медицина]]та (научните дисциплини, признати от първите Нобелови награди).
 
Дори след смъртта на Хайек се чувства неговото значително интелектуално присъствие в университетите, където е преподавал: Лондонското училище по икономика, Чикагския университет и Фрайбургския университет. В негова чест група студенти създават т.нар. [[Общество Хайек]].
Ред 100:
* ''„The Sensory Order“'' (1952); „Сетивният ред“
* ''„The Constitution of Liberty“'' (1960); „Конституция на свободата“
* ''„Law, Legislation and Liberty : a new statement of the liberal principles of justice and political economy“''; „Право, законодателство и свобода“; в три тома
** ''„Rules and order“'' (1973); „Правни норми и правов ред“ ISBN 9540708168
** ''„The mirage of social justice“'' (1976); „Илюзията на социалната справедливост“, ISBN 9540711991