Разлика между версии на „Хамлет“

м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
| произведения =
| страници =
| издателство БГ = книж.„Бълг. знаме“ (1883)<br />„Знание“ (1900)<br />„Хемус“ (1939)<br />„[[Народна култура]]“ (1964)<br />Отечество (1976)<br />„Пегас“ : „Слово“ (1994)<br />ЛИК (2000)<br />и др.
| преводач = В. П. Боянов (1883)<br />[[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]] (1900)<br />[[Димитър Подвързачов|Д. Подвързачов]] (1911)<br />[[Гео Милев]] (1919)<br />[[Валери Петров]] (1976)<br />и др.
| ISBN =
{{сюжет}}
 
[[FileФайл:Henry Fuseli - Hamlet and the Ghost.JPG|мини|260px|Хорацио, Хамлет и призракът (худ. [[Хенри Фусели]], 1789)]]
Първо действие започва със завръщането на принц Хамлет от Витенберг в Елсинор. Неговите верни приятели, Хорацио и Марцел, му съобщават новината, че една вечер, когато били на стража, видели призрака на неговия баща. За да се убеди в думите им, Хамлет решава да застане на пост с тях още същата вечер. Завръзката на трагедията е моментът, в който принцът среща духа на своя баща. Духът му разказва за ужасния начин, по който е бил отровен от собствения си брат, и Хамлет решава, че ще отмъсти за това жестоко убийство. Той взима решение оттук нататък да се престори на луд. Хамлет кара Хорацио и Марцел да се закълнат, че ще пазят тайната и няма да кажат на никого за станалото през нощта.
 
В началото на второ действие е представен диалог между Полоний и Рейналдо. Полоний му заръчва да проучи какъв е Лаерт и на какво се дължи лудостта му, като подхвърли на датчаните в Париж, които го познават, лъжи, които могат да го опозорят. Появява се Офелия, дъщеря на Полоний, която споделя на баща си за необичайната ѝ среща с Хамлет, което навежда Полоний на мисълта, че лудостта на датския принц се дължи на любовта му към Офелия. Действието продължава със сцена между краля, кралицата и приятелите на Хамлет – Розенкранц и Гилденщерн. Клавдий и Гертруда молят двамата придворни да останат за известно време при тях, за да разберат на какво се дължи лудостта на сина им. Влиза Полоний, който споделя на краля и кралицата своето мнение за причината за лудостта на принца. Сцената продължава с разговор между Хамлет и двамата придворни. Хамлет им споделя своите наблюдения за живота в Дания, как неговата държава се е превърнала в една тъмница, в едно неблагоприятно място за живеене. Те от своя страна му съобщават, че са довели в Елсинор любимата му актьорска трупа. Хамлет се радва на срещата с артистите и се уговаря с тях да изиграят следващата вечер пиесата „Убийството на Гонзаго“, като ги моли да включат в пиесата и няколко стиха, написани от него самия.
 
[[FileФайл:Hamlet stabs Polonius.jpg|мини|240px|вляволяво|Хамлет неволно убива Полоний (худ. Коеук Смит, 19 век).]]
Трето действие започва с уж случайната среща между Офелия и Хамлет. В тази сцена Хамлет започва със запомнящ се монолог, в който говори за суровата действителност, в която живеят. Думите, които казва на Офелия, са жестоки, и тя все повече започва да мисли, че Хамлет е полудял. Кралят, скрит зад завесите, разбира каква е истинската причина за лудостта на неговия племенник и има опасение за последствията от тази лудост. Действието продължава с представлението на актьорите, с което Хамлет иска да провери дали думите на духа са били истина или е срещнал дявола, който е щял да го подтикне към ужасни действия. По време на представлението, когато актьорите, без да осъзнават, представят убийството на бившия крал на Дания, брат на Клавдий, чичото на Хамлет напуска по средата на пиесата, силно смутен. Хамлет и Хорацио осъзнават, че думите на духа са били истина. Датския принц бива повикан при майка си, защото тя иска да говори с него за станалото по време на пиесата. По време на разговора Хамлет неволно убива Полоний, скрит зад завесата, мислейки го за краля. Той признава на майка си, че лудостта му е престорена.
 
[[FileФайл:Eugène Ferdinand Victor Delacroix 018.jpg|мини|Сцената с гробокопачите (худ. [[Йожен Дьолакроа]], 1839)]]
В началото на четвърто действие е представена сцена, в която Розенкранц и Гилденстерн разпитват Хамлет къде е скрил трупа на Полоний. Появява се кралят, който изпраща принца в Англия. Смъртта на Полоний довежда Офелия до лудост. Нейният брат Лаерт решава да отмъсти за лудостта на сестра си и убийството на баща си. В следващата сцена Хорацио получава писмо от Хамлет, с което принцът го моли незабавно да отиде при него, за да му разкаже за случилите се събития. Докато кралят и Лаерт кроят план за убийството на Хамлет, кралицата влиза силно разтревожена, защото красивата Офелия се е удавила в реката.
 
 
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Хамлет| ]]