Хомеостаза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Хомеостазата''' (или '''хомеостазис''', от гръцки: ὅμοιος, „hómoios“ – еднакъв, подобен, съвпадащ и „стасис“- стоя, състояние) е свойство на една [[отворена система]], особено на живите [[организъм|организми]], да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на [[динамично равновесие|динамичното равновесие]], управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми. Примери за хомеостаза: регулация на температурата, баланс между киселинност и алкалност (pH) и други.
 
Терминът е въведен през 1932 г. от [[Уолтър Кенън]] <ref>[http://www.biology-innovation.co.uk/pages/human-biology/homeostasis/ Homeostasis]</ref><ref>Cannon, W. B. (1926). „Physiological regulation of normal states: some tentative postulates concerning biological homeostatics“. В A. Pettit(ed.). A Charles Richet : ses amis, ses collègues, ses élèves (in French). Paris: Les Éditions Médicales. p. 91.</ref>.
 
== Обзор ==
Ред 12:
=== Разновидности на хомеостазата ===
Химическият състав на организмите обикновено се променя със скоростта на растежа, както е обяснено в теорията на [[Динамичен енергиен бюджет|динамичния енергиен бюджет]], която очертава структурата и (една или повече) резерви в един организъм.
* '''Силна хомеостаза''' означава, че структурата и резервата не променят състава си. Тъй като количеството резерва и структура могат да се променят, това все още позволява определени промени в състава на цялото тяло.
* '''Слаба хомеостаза''' означава, че съотношението между количествата резерва и структура остава постоянно, докато наличието на храна е постоянно, дори и когато организмът расте. Това означава, че съставът на цялото тяло остава постоянен през време на растежа.
* '''Структурна хомеостаза''' означава, че субиндивидуалните структури растат в хармония с целия индивид.
 
=== Свойства на хомеостазата ===
[[FileФайл:Wiki_varano.jpg|мини|399п|Термографско изображение: Влечуги, регулиращи телесната си температура.]]
Хомеостатичните системи имат няколко свойства:
* Те са ултрастабилни: системата е способна да проверява по какъв начин трябва да бъдат коригирани променливите и&#768;ѝ.
* Цялата им [[организация]] (вътрешна, структурна и функционална) допринася за поддържане на равновесие.
 
Основни примери за хомеостаза при [[бозайници]]те са:
* Регулирането на количеството вода и минерали в тялото. Това се нарича [[осморегулация]] и се извършва в [[бъбрел|бъбрецибъбреците]]те.
* Изхвърлянето на метаболитния боклук. Това се нарича [[отделяне]] и се извършва от отделителните органи, като бъбреците и [[бел дроб|белите дробове]].
* Регулирането на телесната температура. Извършва се главно от [[кожа]]та.
* Регулирането на нивото на глюкоза в кръвта. То се осъществява основно от [[черен дроб|черния дроб]] и [[инсулин]]а, отделян от [[задстомашна жлеза|задстомашната жлеза]] в тялото.
 
Важно е да се отбележи, че докато организмите проявяват равновесие, тяхното физиологично състояние не е задължително статично. Много организми проявяват ендогенни флуктуации, под формата на [[циркаден ритъм|циркаден]] (с период от 20 до 28 часа), ултраден (с период <20 часа) и инфраден (с период >28 часа) ритми. Така че дори в хомеостаза, телесната температура, кръвното налягане, пулса и повечето метаболитни показатели не са винаги на постоянно равнище, но се изменят предсказуемо във времето.
Ред 34:
{{основна|Обратна връзка}}
Когато стойността на една променлива се промени, има два основни вида обратна връзка, на които системата реагира:
* ''[[Отрицателна обратна връзка]]'' е реакция, при която системата отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Например, когато концентрацията на [[въглероден диоксид]] в човешкото тяло се увеличи, на белите дробове се подава сигнал да увеличат активността си и да изхвърлят повече въглероден двуокис. [[Терморегулацията]] е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и [[хипоталамус]]а усещат промяната и активират команда от мозъка. Тя от своя страна предизвиква правилната реакция, в случая намаляване (или повишаване) на телесната температура.
* При ''[[положителна обратна връзка|положителната обратна връзка]]'' реакцията е да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата. Положителната обратна връзка се среща по-рядко в естествените системи, отколкото отрицателната, но си има своите приложения. В [[нерв]]ите, например, един [[прагов потенциал|прагов електрически потенциал]] активира генерирането на много по-голям [[акторен потенциал]]. Две изключения: [[Съсирване на кръвта|съсирването на кръвта]] и събитията при [[раждане]], са други видове положителна обратна връзка. <!--(See also [[leverage points]].)-->
 
Способните да поддържат равновесие системи изискват комбинация от двата вида обратна връзка. Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки, като реакции за „фина настройка“. Така се създава състояние на „метастабилност“, при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова (и възможно по-малко желана) ситуация на хомеостаза. Такива [[теория на катастрофите|катастрофални]] измествания могат да се случат с увеличаване на хранителните вещества в бистри реки, където внезапно се получава хомеостатично състояние на висока [[еутрофикация]] (цъфтеж на водата) и [[мътност]].
Ред 46:
 
{{Превод от|en|Homeostasis|629140917}}
 
[[Категория:Хомеостаза| ]]