Христо Чернопеев: Разлика между версии

'''Черньо Пеев''', наричан '''Христо Чернопеев''' и '''Черния'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.101, 103</ref>, е капитан от [[Българска армия|българската армия]] и деец на национално-освободителното движение в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]], ръководител на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

 

Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село [[Дерманци]], Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в [[Плевен]]. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в [[Петнадесети пехотен ломски полк|15 ломски полк]] в [[Белоградчик]]. В същия полк служи и [[Борис Сарафов]], който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на [[Тайно офицерско братство|Тайното офицерско братство]] в Белоградчик.

 

[[Файл:Hristo Chernopeev Shtab.JPG|ляво|мини|250п|Щабът на четата на Чернопеев. [[Илия Дилберов]] (най-вдясно)]]

През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в [[Солун]], където под ръководството на [[Пере Тошев]], доктор [[Христо Татарчев]] и [[Христо Матов]] четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]], действаща в [[Гевгели]]йско и [[Ениджевардар]]ско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.

През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части - 14 часа се сражава при село [[Баялци]], като в битката загиват половината четници заедно с брата на [[Гоце Делчев]] [[Мицо Делчев]]. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с [[Туше Делииванов]] пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода [[Благоевград|Горноджумайски]] район, където се стреми да отблъсне влиянието на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на [[Кръстьо Асенов]] и [[Яне Сандански]] участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“ в [[Пирин]] през 1901 година.

 

Чернопеев се отнася с резерви към решенията на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес на ВМОРО]] през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Четата му се разделя на три - едната, начело с [[Петър Самарджиев]], заминава за [[Тиквеш]], а друга част, начело с [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], – за [[Радовиш]]ко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.

 

След поражението на въстанието заедно с [[Яне Сандански]] и [[Димо Хаджидимов]] участва в изработването на [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|Януарската директива от 1904 година]], която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му [[Петър Китанов]] с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, [[Мануш Георгиев]] с 9 души в Петричко. В Радовишко действа [[Стамен Темелков|Стамен Георгиев]], който се подчинява на ръководството на ВМОРО<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.

 

 

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:

 

 

 

 

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], съставена от 145 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Участва в освобождението на [[Банско]], [[Разлог|Мехомия]] и [[Кавала]] заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Пейо Яворов]] и [[Лазар Колчагов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“]</ref> Спасява село [[Калапот]] от башибозук, но закъснява в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. На 24 октомври с [[Михаил Чеков]] влизат в [[Драма (град)|Драма]], а на 27 в [[Кавала]], след което е назначен за комендант на Кавала<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111, 125</ref>.

 

[[Файл:Hristo Chernopeev sam.jpg|ляво|мини|Христо Чернопеев]]

 

Става народен представител от Струмишки окръг<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, стр. 340</ref>, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на I рота на [[Шести пехотен македонски полк|VI полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|ХІ дивизия]]. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село [[Криволак]], Щипско. Погребан е в църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ на [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.</ref>. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.<ref>[http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1499:2010-12-06-13-00-44&catid=9:actual&Itemid=50 Осквернените гробове в Македония.]</ref> В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние.

 

== Външни препратки ==

* [http://www.macedonia-science.org/print.php?news.252 Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121-142.]

* [http://svetiivanrilski.blogspot.com/2007/11/blog-post.html Поклон пред големия българин Христо Чернопеев], Сдружение "Свети Иван Рилски"