Число (граматика): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал |
||
Ред 20:
В [[шведски език]] за образуване на множествено число при съществителните се използват суфикси в зависимост от склонението на съществителното. Суфиксите са, както следва: - ''or'' за 1-во склонение (''flicka – flickor''), -''ar'' за 2-ро склонение (''bil-bilar''), -''er'' за 3-то склонение (''katt-katter''), -''n'' за 4-то склонение (''äpple-äpplen'') и нулево окончание(''Ø'') за 5-то склонение (''bord-bord''). Глаголите в шведски не притежават категорията число.
=== Руски ===
Съвременният [[Руски език|руски]] има система за единствено число и за множествено число, но тъй като руският притежава и категорията [[Падеж (граматика)|падеж]], нещата там са по-сложни, например
=== Фински ===
Във [[Фински език|финския език]] всяко съществително си има форма за множествено число:
Ред 41:
=== Суплетивизъм ===
Суплетивната форма е [[Семантика|семантично]] или [[Стилистика|стилистично]] натоварена и може да съществува успоредно с редовната форма за мн.ч. В повечето случаи тя е единствената форма за означаване на съответното граматическо значение, напр.
=== Редупликация ===
Редупликацията (удвояването, повторението) се счита за едно от най-древните средства за изразяване на множественост. Тя може да бъде
* пълна – повтаря се целият звуков комплекс, напр. в [[Японски език|японски]]: ''Ie – ieie'' ‘къща - къщи’, ''yama – yamayama'' ‘планина – планини’; хауса:''dambe - dambedambe'' ‘борба - борби’;
* частична – повтаря се само част от думата, напр. сричка, напр. в уашо: ''gusu – gususu'' ‘бизон - бизони’; в пима: ''gogs – gogogs'' ‘куче – кучета’;
Ред 64:
Множественото число е маркираният член на морфологичната категория число. Значението множествено число се сигнализира от наличието на формални маркери (морфеми) в слоовоформите на дадена дума. В български формалните показатели за мн.ч. са доста разнообразни.
Морфеми за мн.ч.
* При имената
# -''Е'' - мъжØ – мъжЕ, конØ – конЕ
# -''И'' - черенØ – чернИ, окоØ – очИ, животноØ – животнИ, такъвØ – такИва
Ред 75:
# -''ЕСА'' – дървоØ - дървЕСА, чудоØ - чудЕСА
# -''ОВЦИ/ЕВЦИ'' - чичоØ - чичОВЦИ, сополанкоØ - сополанкОВЦИ, ШишманØ -ШишманОВЦИ, ЖельоØ – ЖелЕВЦИ
* При глаголите
# -''Е'' - виждамØ - виждамЕ, пишиØ - пишетЕ;
# -''И'' – отивалØ - отивалИ;
Ред 82:
Дуалът е характерен за различни части на речта – съществителните имена, местоименията, глаголите (едновременно и поотделно в зависимост от езика). Той е бил присъщ на праиндоевропейските, на старите индийски езици (напр. санскрит) и [[ирански езици]] (напр. староперсийските, авестийските), на [[Старогръцки език|старогръцки]], [[Готски език|готски]], [[Старобългарски език|старобългарски]] и др. Двойствено число съществува и до днес (при съществителните, местоименията, глаголите – според езика) в някои славянски езици ([[Словенски език|словенски]], [[Лужишки езици|лужишките]]), в диалекти на литовския и т.н. В [[Угро-фински езици|Угро-финския език]] -основа е имало дуал, днес той е запазен само в мансийски, хантийски, саамски. От семитските езици дуалът разполага с пълна парадигма само в арабския (при всички видове имена и при глаголите), в останалите езици от това семейство употребата му е силно ограничена.
Липсата на дуал в някои отмрели или живи езици може да се обясни или с изчезването му на даден етап от техния развой, или с вероятността той никога да не е съществувал в тяхната система (в алтийските езици няма дуал).
Понякога дуалът има ограничена употреба – в акадския език в дуал се поставяли само думи, означаващи две еднакви части на тялото. В ескимоско-алеутските езици името има три числа – сингулар, плурал и дуал, напр
=== Триал (тройствено число) ===
Ред 89:
== Категорията число при отделни [[Част на речта|части на речта]] ==
=== Местоимения ===
При личните и притежателните местоимения категорията число не е морфологична категория, тъй като тези местоимения не притежават словоформи за изразяване на множество. При тези местоимения категорията число се определя като граматично-лексикална категория, тъй като значението множественост - немножественост се изразява не чрез отделна морфема, а на равнището на цялата [[лексема]]: ''аз - ние, ти - вие, мене - нас, тебе - вас, ме - ни, те - ви, ми - ни, ти - ви'' и т.н. При притежателните местоимения категорията число е лексикално-граматична само по отношение на изразяване на броя на притежателите - ''мой - наш, твой - ваш'' и т.н. Категорията число при при притежателните местоимения е морфологична и означава числото на притежаваните обекти
=== Прилагателни ===
Категорията число при прилагателните е несамостойна категория – определя се от свързаното синтактично с прилагателното съществително или местоимение, с които прилагателното се съгласува, т.е. взима техните граматически значения за число, напр.
=== Глаголи ===
Числото при глаголите отразява обективните количествени признаци на предметите, на които се приписва динамичният процесуален признак, т.е. то е количествена характеристика на глаголното лице. Докато ед.ч. означава един предмет в ролята на глаголното лице, мн.ч. означава повече от един предмет. Числото при глаголите е обвързано с категорията лице и е по-целесъобразно да се говори за коплексна „уедрена” категория лице-число. Също така множественото число при глаголите и съществителните няма едно и също значение – при глаголите плуралът не се отнася до самото действие (разхождаме се не означава ''‘правим няколко разходки’''), а изразява количествен признак по отношение на деятеля (повече от един субект извършва действието) и следователно представлява съгласувателен клас, както при прилагателните.<ref>Ницолова, Р., Българска граматика. Морфология, 2008</ref>
| |||