Юлия Кръстева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал |
||
Ред 63:
[[Роман Якобсон]] пише за Юлия Кръстева, че тя „има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми.“<ref>Desire in Language: A Semiotic Approach to Literature and Art, Columbia University Press, 1980 („Both readers and listeners, whether agreeing or in stubborn disagreement with Julia Kristeva, feel indeed attracted to her contagious voice and to her genuine gift of questioning generally adopted 'axioms,' and her contrary gift of releasing various 'damned questions' from their traditional question marks.“ Roman Jakobson)</ref>
А [[Ролан Барт]] пише в ''Чужденката'', текст посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от позицията на научното пуританство, а защото, заемайки цялото пространство, тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор.“ .<ref>Roland Barthes, Œuvres complètes, vol 3, Seuil 2002 – p. 477
Hо някои от критиците на Юлия Кръстева атакуват нейните теории, които са стъпили върху сексуалността и по-конкретно хомосексуалността, за да я направят основа на поетическия език или майчиното желание. Най-силна критика към аргументацията на Кръстева отправя феминистката [[Джудит Бътлър]] в книгата си „[[Безпокойства около родовия пол]]“. Джулиана де Ной посочва, че Кръстева е буквално „охулена“ за нейните „изключително правоверни психоаналитични разглеждания, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност“ (виж [[хетеронормативност]]), а Елизабет Грос казва, че „единствената категория на любовта, липсваща в ''Истории за любовта'', е любовта на жена към жена“.<ref>''Juliana De Nooy, Derrida, Kristeva, and the dividing line: an articulation of two theories of difference'', Taylor & Francis, 1998, pp. 272 – 274.</ref>
| |||