Гарван (община Конче): Разлика между версии

Селото е разположено между [[Градешка планина|Градешката]] и [[Конечка планина|Конечката планина]] (Серта) северозападно от общинския център [[Конче (община Конче)|Конче]].

 

Към края XIX век Гарван е чисто българско село, числящо се към [[Радовиш]]ка кааза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото има 270 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|235}}</ref>

 

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 5 души от Гарван са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.</ref>

 

 

След Първата световна война Гарван с цяла Вардарска Македония отново попада в сръбски ръце. На 2 март 1923 година сръбска военна част, начело с щипския жупан [[Добрица Маткович]], извършва така нареченото [[Гарванско клане]] - убийството на 28 мирни жители на Гарван като отмъщение за [[Кадрифаковско клане|Кадрифаковското клане]], извършено по-рано от чета на ВМРО.<ref>[http://svobodnaplaneta.com/story/4392 Гарванската Голгота (2 март 1923), Издание на ИК на Съюза на македонските емигранти.]</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 63 - 65.</ref>

Църквата „Свети Георги“ е от началото на XX век.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=51:2009-12-18-17-12-28&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Осма приградска парохија | достъп_дата = 1 април 2014 г | издател = Брегалничка епархија }}</ref>

 

* {{флагче|България}} Мите Янев Пайтовски, Ильо Томов, дейци на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 715.</ref>

 

== Външни препратки ==

 

<references/>