Кирил и Методий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
тъи е по убаво Етикети: Заместване blanking Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/94.26.68.83 |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{Светец
|име=Св. св. Кирил и Методий
|изображение=Sts. Cyril and Methodius Bulgarian Enlighteners Icon by Avram Dichov, 1892.jpg
|размер на изображението=
|описание на изображението=„Свети Български Просветители Методий и Кирил“, икона на [[Аврам Дичов (зограф)|Аврам Дичов]], 1892 г.
|наставка=и
|почитан/а в= [[Православна църква]], [[Римокатолическа църква]], [[Англиканско съобщество|Англиканска църква]], [[Лутеранство|Лутеранска църква]]
|дата на раждане=
|място на раждане=
|дата на смъртта=
|място на смъртта=
|титли= християнски светци
|дата на беатификацията=
|място на беатификацията=
|беатифициран/а от=
|дата на канонизацията=
|място на канонизацията=
|канонизиран/а от=
|главно светилище=
|празник= 11 и 24 май – в Източноправославните църкви,{{Br}} 11 февруари – в Католическата Църква,{{Br}} 5 юли – в Католическата църква в Чехия
|атрибути=
|покровителство= [[Европа]], [[България]], [[Словакия]], [[Чехия]]
|противоречия=
|дата на забраната=
}}
[[File:Stanislav Dospavski - Saints Cyril and Methodius.png|thumb|200px|''Св. св. Кирил и Методий''; [[Станислав Доспевски]]; 1860 г.]]
[[File:Cyril-methodius-small.jpg|thumb|200px|''Светите братя Кирил и Методий''; икона от [[Захарий Зограф]] от 1848 г. в [[Троянски манастир]]]]
{{основна|Константин-Кирил Философ|Методий}}
'''Св. св. Кирил и Методий''' ({{Lang-el|Κύριλλος καὶ Μεθόδιος}}, на [[Църковнославянски език|църковен старославянски]]: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя теолози, родени в [[Солун|Солун,]] [[Византийска империя|Византия]], през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на [[християнство]]то сред различни народи.
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени '''апостоли на славяните'''. На тях се дължи създаването на азбуката [[глаголица]] – първата [[азбука]], която служи за [[писменост]] на езика [[староцърковен славянски]]. Азбуката [[кирилица]], създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни [[славянски езици]].
'''Солунските братя''', както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като [[светец|светци]] за превода и популяризирането на [[Библия]]та на [[старобългарски език]] (придобил популярност като староцърковнославянски език)<ref name="златарски">{{златарски-1-2|212}}</ref> и разпространяване на [[християнство]]то сред ранносредновековните [[славяни|славяноезични]] народи. Титулувани са като [[апостол|равноапостоли]] и ''Славянски апостоли''. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание ''[[Egregiae Virtutis]]'', [[папа]] [[Йоан Павел II]] ги обявява за съ[[покровители на Европа]]. Православната църква ги почита и като едни от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]] заедно с техните ученици и последователи [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]], [[Горазд]] и [[Сава Седмочисленик|Сава]].
== Ранни години ==
Братята са родени в [[Солун]], като деца на висшия византийски военачалник, [[Друнгарий|друнгария]] Леон, известен в българската историография като Лъв <ref>Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.</ref> (на [[гръцки]]: Λέων, ''Леон''), [[стратег|подстратег]] (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са [[ромеи]], а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.<ref>''Columbia Encyclopedia'', Sixth Edition. 2001 – 05, s.v. „Cyril and Methodius, Saints“; ''Encyclopædia Britannica'', Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., „Cyril and Methodius, Saints“ and „Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern“; ''Encyclopedia of World Cultures'', David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., „Social Science“; Eric M. Meyers, ''The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East'', p.151, 1997; Lunt, ''Slavic Review'', June 1964, p. 216; Roman Jakobson, ''Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies''; Leonid Ivan Strakhovsky, ''A Handbook of Slavic Studies'', p.98; V.Bogdanovich, ''History of the ancient Serbian literature'', Belgrade, 1980, p.119</ref><ref>''The Columbia Encyclopaedia'', Sixth Edition. 2001 – 05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, „Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature.“</ref><ref name=BritGlago>Encyclopædia Britannica, ''Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets'', 2008, O.Ed. „The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827 – 869), and St. Methodius (c. 825 – 884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity.“</ref><ref>{{Cite book | last1 = Hastings | first1 = Adrian | title = The construction of nationhood: ethnicity, religion, and nationalism | year = 1997 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 0-521-62544-0 | page =126|quote=. the activity of the brothers Constantine (later renamed Cyril) and Methodius, aristocratic Greek priests who were sent from Constantinople. }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Fletcher | first1 = R. A. | title = The barbarian conversion: from paganism to Christianity | year = 1999 | publisher = University of California Press | location = Berkeley, California | isbn = 0-520-21859-0 | page = 327 }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Cizevskij | first1 = Dmitrij | last2 = Zenkovsky | first2 = Serge A. | last3 = Porter | first3 = Richard E. | title = Comparative History of Slavic Literatures | publisher = Vanderbilt University Press | isbn = 0-8265-1371-9 | pages = vi|quote="Two Greek brothers from Salonika, Constantine who later became a monk and took the name Cyril and Methodius.}}</ref><ref>{{Cite book | title = The illustrated guide to the Bible | year = 1998 | publisher = Oxford University Press | location = New York | isbn = 0-19-521462-5 | page = 14|quote=In Eastern Europe, the first translations of the Bible into the Slavoruic languages were made by the Greek missionaries Cyril and Methodius in the 860s }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Smalley | first1 = William Allen | title = Translation as mission: Bible translation in the modern missionary movement | year = 1991 | publisher = Mercer | location = Macon, Ga. | isbn = 978-0-86554-389-8 | page =25|quote=The most important instance where translation and the beginning church did coincide closely was in Slavonic under the brothers Cyril, Methodius, with the Bible completed by A.D. 880 This was a missionary translation but unusual again (from a modern point of view) because not a translation into the dialect spoken where the missionaries were The brothers were Greeks who had been brought up in Macedonia.}}</ref> Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.<ref>Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.</ref><ref>Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003</ref><ref>Kazhdan, Alexander P. (1991). ''The Oxford dictionary of Byzantium''. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. ''„Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav.“'' </ref> Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който пък е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.<ref>[http://www.saints.ru/k/Kirill_i_Mefodii.html Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские]</ref>
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо [[логотет]]а [[Теоктист (логотет)|Теоктист]] (''Theoktistos'', ''Θεόκτιστος''; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (''logothetes tou dromou'', главен министър и [[регент]] на [[Михаил III (Византия)|Михаил III]]). Теоктист съвместно с другия регент, [[Варда]], разработва програма за образуването на [[университет]]а [[Магнаурска школа]].
През 843 година Кирил заминава по негова покана в [[Константинопол]] и започва да учи в престижната [[Магнаурска школа]]. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
== Мисии ==
Виж [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
{{цитат|На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.<ref>[http://ia600208.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini08bulguoft/bulgarskistarini08bulguoft.pdf Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77]</ref>|Синодик на цар Борил}}
Твърде млад, Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при [[сарацини]]те, в Багдадския [[халифат]]. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мохамеданите. Отиването на Кирил с мисия у сарацините е важен момент в неговия жизнен и творчески път, защото с тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.
860 г. – Втора мисия при [[хазари]]те. В тази мисия взема участие и Методий. Обикновено се говори за мисия у хазарите, но от описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка, че тя обхваща не само земята на хазарите, но и други области на Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на северния бряг на Черно море, недалеч от днешния град Одеса.
Пребиваването на Кирил в Херсон е свързано и с издирването на мощите на [[Климент I|свети Климент]], мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите мощи са се смятали за мощи на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. [[Климент I|Климент Римски]], първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е [[епископ]] на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи.
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] при [[Ростислав (Великоморавия)|княз Ростислав]]. Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече, като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим. В Рим Кирил умира.
869 г. – На 14 февруари в Рим умира Кирил. Погребан е в [[Сан Клементе|Базиликата Св. Клемент]].
873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за [[архиепископ]] на [[Велика Моравия]]. Борби на Методий срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство.
885 г. – На 6 април във [[Велеград]], [[Велика Моравия]], умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
след 886 г. – Дейност на Климент в Югозападните български земи (област [[Кутмичевица]], дн. Македония). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Македония (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.
[[IX век]] – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
[[File:San clemente fresco.jpg|thumb|Св. св. Кирил и Методий в [[Рим]], фреска в [[Сан Клементе]]]]
[[File:Cyril and Methodius monument Sofia.jpg|thumb|260px|Паметник на двамата братя пред [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[София]], скулптор [[Владимир Гиновски]], 1972 г.]]
[[File:Praha, Karlův most, Svatí Cyril a Metoděj.JPG|thumb|Св. св. Кирил и Методий, [[Карлов мост]], [[Прага]], [[Чехия]]]]
== Вижте също ==
* [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]]
* [[Седмочисленици|Свети седмочисленици]]
* [[Industriae tuae]] – [[була|папска була]] на папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] от 29 юни 880 г., с която се одобрява в използването на [[славянски език]] в [[литургия]]та и създаването на [[архиепископия]]та на [[Моравия]] начело с [[Методий]].
* [[Grande Munus]] – [[енциклика|папска енциклика]] на папа [[Лъв XIII]] от 30 септември 1880 г., с която се възхваляват достойнствата на Св. св. Кирил и Методий.
* [[Egregiae Virtutis]] – апостолическо послание на папа [[Йоан Павел II]] от 30 декември 1980 г., с което Кирил и Методий се обявяват за съ[[покровители на Европа]].
* [[Slavorum Apostoli]] – папска енциклика на папа [[Йоан Павел II]] от 2 юни 1985 г., с която се отдава почит на делото на Кирил и Методий.
== Библиография ==
* Кирилометодиевска библиография 1546 – 1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
* Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
* Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
* Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
* Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886; http://www.krotov.info/history/09/2/malyshevs.htm.
* Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983; http://knigite.abv.bg/dp/.
* Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
* Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
* Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
* Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека); http://www.krotov.info/history/09/flor_00.htm.
* Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
* Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
* Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара“ христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
* Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
* Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
* Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
* Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).
* България 681 – 1981 година сборник изд.1981 г.
* акад. Емил Георгиев Великото дело на Кирил и Методий сборник България 681 – 1981 г.
* Българската история в дати 681 – 1948 година хронологичен справочник
* [https://www.academia.edu/5969388/_._._._774_._-_KRAKOWSKO-WILENSKIE_STUDIA_SLAWISTYCZNE_8_2013_25-38 Николов, А. Сведения о св. Кирилле и св. Мефодии в списке Русского хронографа из собрания Национальной библиотеки в Софии (НБКМ № 774). – KRAKOWSKO-WILEŃSKIE STUDIA SLAWISTYCZNE, 8 (2013), 25 – 38]
== Външни препратки ==
* [http://ia700307.us.archive.org/28/items/MN5146ucmf_3/MN5146ucmf_3.pdf Киселков, В. Панонските легенди или Пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол, 1923]
* [http://www.svubit.org/includes/news/newspaper/3.pdf За буквите – Кирило-Методиев вестник]
* [http://www.europaorientalis.it/uploads/files/2007/1.%20koch%20%287-46%29.pdf Koch, C. Zur Entstehungsgeschichte der slavischen Schriften. – Europa Orientalis, XXVI (2007), 7 – 46]
* [http://orthodoxwiki.org/Cyril_and_Methodius ''Кирил и Методий''], orthodoxwiki.org
* [http://www.catholicrevelations.com/category/saints/the-life-of-st-cyril-and-st-methodius-saints-apostles-bishops-confessors-of-the-catholic-church.html The Life and Miracles of Saints Cyril and Methodius, Bishops and Apostles of the Christian Church]
* [http://www.hri.org/Martis/contents/doc19.html Cyril and Methodius – Encyclical letter (Epistola Enciclica), 31 декември 1980], Папа [[Йоан Павел II]]
* [http://www.vatican.va/holy_father/john_paul_ii/encyclicals/documents/hf_jp-ii_enc_19850602_slavorum-apostoli_en.html ''Slavorum Apostoli''], Папа [[Йоан Павел II]]
* [http://www.britannica.com/eb/article?tocId=9028430 ''„Cyril and Methodius, Saints“'' article], ''[[Encyclopædia Britannica]]''.
* [http://www.fatheralexander.org/booklets/english/kyrill_and_methody_e.htm ''„Equal to Apostles SS. Cyril and Methodius Teachers of Slavs“'', Prof. Nicolai D. Talberg]
* [http://www.papalencyclicals.net/Leo13/l13cym.htm Catholic Culture]
* Български официални празници, Народно събрание на Република България: [http://www.parliament.bg/?page=history&lng=en&hid=11 на английски], [http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=11 на български]
* {{икона|cs}} Bank holidays in the Czech Republic, Czech National Bank: [http://www.cnb.cz/www.cnb.cz/en/media_service/schedules/media_svatky.html на английски], [http://www.cnb.cz/cs/verejnost/pro_media/harmonogramy/svatky.html]
* [http://www.balkanfolk.com/news.php?id=23 24 май – Ден на славянската писменост, Министерство на културата в България]
* [http://www.catholic-forum.com/saints/saintc08.htm Cyril], [http://www.catholic-forum.com/saints/indexsnt.htm Patron Saints Index]
* [http://www.vatican.va/holy_father/john_paul_ii/apost_letters/documents/hf_jp-ii_apl_31121980_egregiae-virtutis_lt.html Lettera Apostolica]
* [http://www.vatican.va/holy_father/john_paul_ii/encyclicals/documents/hf_jp-ii_enc_19850602_slavorum-apostoli_en.html ''Slavorum Apostoli'' encíclica de Joan Pau II]
* [http://www.heiligenlexikon.de/BiographienC/Cyrillus_von_Saloniki.htm ''Cyrill von Saloniki'' „der Philosoph“], heiligenlexikon.de
* Jones: [http://saints.sqpn.com/saint-cyril/ ''Saint Kyrill'']. Verzeichnis der Heiligen
* [http://www.heiligenlexikon.de/BiographienM/Methodius_von_Maehren.htm ''Method von Mähren''], heiligenlexikon.de
* [http://www.kirche-in-not.de/downloads/andacht-heilige-des-ostens.pdf Andacht zu den Heiligen des Ostens] (PDF; 16 kB), Prof. Rudolf Grulich, Gießen
* [http://www.newadvent.org/cathen/04592a.htm ''Catholic Encyclopedia'': „Sts. Cyril and Methodius“]
* [http://www.orthodoxcentral.com/saints/saintcyril.htm ''Saint Cyril in Orthodoxy'']
* [http://www.treccani.it/enciclopedia/cirillo-e-metodio-santi/ ''Cirillo e Metòdio, santi''], treccani.it, Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011.
== Бележки ==
<references/>
{{Български език}}
{{Седмочисленици}}
{{Покровители на Европа}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Кирил и Методий| ]]
[[Категория:Покровители на Европа]]
[[Категория:Християнски светци от IX век]]
[[Категория:Епископи от 9 век]]
[[Категория:Средновековни български светци]]
[[Категория:Византийски светци]]
[[Категория:Преводачи на Библията]]
[[Категория:Български език]]
[[Категория:Старобългарски език]]
[[Категория:История на българския език]]
[[Категория:Византийски богослови]]
[[Категория:Родени в Солун]]
[[Категория:Великоморавия]]
| |||