Самуил: Разлика между версии

За съвременната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България.<ref name=CambridgeHist/><ref name="Цар">В международните лексикони срещу лемата Самуил стои: ''...Zar der Bulgaren...''(Цар на българите) – ''Brockhaus'', 2006, том 23, ISBN 3-7653-4123-1; ''...tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', 1991, ISBN 0-19-504652-8; ''...Tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''Dictionary of World History'', 1973, ISBN 0-17-144005-6; ''...Bulgarian Tsar...''(Български цар) – ''Chronology of the Medieval World, 800 – 1491'', 1973, ISBN 0-214-66806-1; ''...szar of Bulgaria...king of the Bulgarians...'' – ''Encyclopedia of the Mediaval World'', 2005, ISBN 0-8160-4689-1; ''...Zar von Bulgarien...''(Цар на България) – ''[[Lexikon des Mittelalters]]''; ''...bulg. Zar...'' – dtv-Lexikon, том 19., 2006, ISBN 3-423-59098-X</ref><ref name=Obolensky>{{cite book |title = Byzantium and the Slavs| publisher = St. Vladimir's Seminary Press| year=1994|author= Dimitri Obolensky|isbn=088141008X }}</ref><ref name=Runciman>{{cite book |title = A History of the First Bulgarian Empire|last = Runciman|first = Steven|publisher = G. Bell & Sons Ltd| year=1930}}</ref><ref name=Ostrogorsky>{{cite book |last=Ostrogorsky|first=George|title=History of the Byzantine State|publisher=Basil Blackwell|year =1980|place=London|isbn=0631127828}}</ref><ref name="Crampton1">{{cite book|title= A Concise History of Bulgaria, 2nd ed.|last=Crampton|first=Richard|publisher=Cambridge University Press|year=2005|place=Cambridge|isbn=978-0521616379}}</ref><ref name="Castellan1">{{cite book|title= Histoire des Balkans|last=Castellan|first=Georges|publisher=Fayard|year=1991|isbn=978-2702834923}}</ref>

 

 

Във всички документи и различните артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е друго освен български владетел. Като македонец обаче е определен [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], който произхожда от византийската тема Македония, разположена в днешната област [[Тракия]]. Василий II (от династията на [[Император на Византийската империя#Македонска династия|Македонците]]) е наречен ''„Българоубиец“'' от византийците, което още един път ни подсказва, че войната е водена между [[българи]] и [[византийци]].

{{основна|Битолски надпис}}

[[Битолски надпис|Битолската плоча]] е намерена през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в гр. [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В надписът върху нея [[Иван Владислав]] посочва, че е племенник на Самуил и съобщава за обновяването на крепостта, която според текста е изградена за спасяване живота на българите. Самият владетел упоменава, че е цар на българите и българин по род. <ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135, ISBN 954-427-216-Х</ref> Първородният му син [[Пресиян II]], който е и последният владетел (1018) на държавата,<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm ''Заговорите на „магистър Пресиан Българина“''] (взето на 26.1.2007)</ref> носи името на кан [[Пресиан]], първият български владетел, присъединил района на Македония към България.

 

== Цар Самуил в художествената литература ==