Дерекьой (вилает Лозенград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Ред 26:
'''Дерекьой ''' или '''Дере кьой''' или '''Дерекьово''' ({{lang-tr|Dereköy}}) е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], Околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], Вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]].
 
== География ==
Селото се намира в [[Странджа]] на 20 километра северно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели), близо до границата с [[България]].
 
== История ==
В [[19 век]] Дерекьой е българско село в [[Бунархисар]]ска кааза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Дерекьой (Dérékeui) е село с 360 домакинства и 1684 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref> В 1877 година учителят в Дерекьой Иванчо Апостолов Македончето е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение.<ref name="Малко Търново">{{cite book |title= Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“ |location=София |isbn=978-954-9800-74-6 |pages=20 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 150 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 634 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref>
 
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
Ред 43:
 
== Личности ==
[[FileФайл:Ivan Kalbov.jpg|мини|250п|Иван Н. Кълбов от Дерекьой, деец на ВМОРО, подвойвода на [[Стоян Камилски]] в 1903 г.]]
[[FileФайл:Georgi Hadzhiatanasov.JPG|мини|Георги Хаджиатанасов]]
; Родени в Дерекьой
* {{флагче|България}} Атанас Вълканов, подофицер от Българската армия, четник в четата на Михаил Герджиков в Одринско<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 82, 96, 397.</ref>
* {{флагче|България}} [[Атанас Христов (революционер)|Атанас Христов]] (1872 - ?), български революционер и преподавател
Ред 59:
* {{флагче|България}} Христо Тодоров, куруджия на селото, куриер на ВМОРО<ref name="Герджиков 415">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.</ref>
 
; Починали в Дерекьой
* {{флагче|България}} [[Филчо войвода]] (1825 - 1866), български хайдутин
 
; Други
* {{флагче|България}} Иван Атанасов (Анастасов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, родом от [[Карадере (вилает Лозенград)|Карадере]], 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.</ref>