Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 4x кавички, 2x тире, 7 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват (измислят) така наречените „психични болести“, които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.
 
В увода на книгата "Митът„Митът за психотерапията" психотерапията“ Сас заявява: "Ще„Ще се опитам да покажа, че с постъпателния упадък на религията и с развитието през 18 век на науката, грижата за терапията на грешните души, която междувременно е била дял на християнските църкви, бе преобразувана и се прояви като грижа за терапията на болния дух, а така и се превърна в цялостно направление в медицинската наука"наука“. В тази книга той поддържа схващането за положителният терапевтичен ефект на [[религия]]та върху хората, спрямо по-късно възникналата "псевдорелигия"„псевдорелигия“ наречена [[Психотерапия]]. Понеже [[религия]]та е автентична, даваща резултат в социален план, а [[психотерапия]]та не е, той определя [[психотерапия]]та за мит.<ref>https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/</ref>
 
Сас смята, че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието „невменяем“ да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.
 
== Критическа оценка ==
 
 
През 1952 г., в САЩ [[Л. Рон Хъбард]](писател-фантаст) създава система от религиозни вярвания и философски идеи наречени [[Сциентология]] и псевдонауката [[Дианетика]]. През 1953 г. той основава [[Църква на Сциентологията]]. Водачите на църквата смятат, че светът ще бъде спасен само ако се разкрият тайните на държавите. Има осъдени сциентолози за изнудване на хора, които продават свои имоти и дават всичките си спестявания на въпросната църква. През 1996 г. е установена връзка между изнудването и причините за самоубийство на член от сектата. Тогава парламентарна комисия определя Сциентологията като секта. През 1969 г. Томас Сас и „[[Църква на Сциентологията]]“ създават „Гражданска комисия за правата на човека(CCHR)“, която се финансира от [[Църква на Сциентологията]]. Тази комисия се обявява против принудителното психиатрично лечение и следи за неетичните психиатрични практики, като разследва и събира различни оплаквания. Сас е бил член на управителния съвет на комисията като учредителен комисар.<ref>(https://web.archive.org/web/20051128034907/http://www.cchr.org/index.cfm/7075)</ref> За 25-тата годишнина на комисията, Сас заявява: <blockquote>"Ние всички трябва да почитаме „Гражданската комисия за правата на човека“, защото тя наистина е организация, която за първи път в човешката история наддава политически, </blockquote><blockquote>социален и международно значим глас за борба с психиатрията. Това никога не е било правено преди в човешката история." <ref>(https://web.archive.org/web/20030714134936/http://www.scientology.org/en_US/news-media/faq/pg037.html)</ref>
 </blockquote>
Насир Гхайми е психиатър от Бостън. Той пише, че поддръжниците на Томас Сас виждат в него един смел човек, въпреки, че повечето му колегите го обвинявали във фанатизъм. Сравнява психиатър, който твърди, че няма психични заболявания с кардиолог, който твърди, че няма сърдечни заболявания. Гхайми описва един показателен случай. Сас имал колега психиатър, който се лекувал при него от маниакално-депресивно заболяване. Сас преценил, че лекарството на неговият пациент трябвало да се спре. То било литий. Шест месеца след спирането на литият, пациентът се самоубил. Срещу Сас било повдигнато дело от овдовялата съпруга на пациента. Чрез контролирани проучвания е установено, че литият предотвратява самоубийствата. Тук вариантите са два, според Гхайми – или медицинските проучвания са грешни, или Сас е сгрешил.<ref>https://www.psychologytoday.com/us/blog/mood-swings/201801/thomas-szasz-evaluation</ref>
 
Според Томас Сас, с напредъка на науката хората са се отдалечили от религиозният живот, който е предлагал лечение за душите им. Това е истинското терапевтиране - – чрез автентичната религия. Но с времето, психотерапията постепенно става като заместител на религията. Поради това Сас определя помощта на [[религия]]та като истинска, а помощта от [[психотерапия]]та - – като неавтентична. Щом е неавтентична, значи е неефикасна, а това я прави ненаучна. Сас стига до извода, че психотерапията е "псевдорелигия"„псевдорелигия“, наричайки я мит.<ref>https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/</ref>
Всичко това е вярно толкова, доколкото описва историческото развитие на психотерапията. Историческото развитие на астрономията е не по-различно, водейки началото си с астрологията. Но астрономията не се определя като псевдонаука, а астрологията като автентична, каквато грешка допуска Сас при определянето на [[психотерапия]]та и [[религия]]та. Древността (изминалите години) на едно учение не е гаранция за неговата автентичност и правдивост.
 
== Книги ==