Разлика между версии на „Докузюк“

6 байта изтрити ,  преди 2 години
м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
'''Докузюк''' или '''Докуз Юк''' ({{lang-tr|Dokuzhüyük}}, ''Докузхююк'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], Околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], Вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]].
 
== География ==
Селото се намира южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели).
 
== История ==
В [[19 век]] Докузюк е българско село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата [[Дебелт|Якезли]] и [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]].
 
== Личности ==
; Родени в Докузюк
* {{флагче|България}} Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от [[Гоце Делчев]], войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на [[Яни Попов]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.</ref>
* {{флагче|България}} Станко Стойков Георгиев - Правдата (1890 - 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls] Списък на убити партизани </ref>